Стихове и поезия от съвременни български автори
Конско
Казваше ми мама да не палам*, тъй далечно, нежно, кат Непал...
С тая мантра учих се да страдам, и постигам - що съм измечтал.
Пусто его... исках да съм моден! Аз, поетът - яхнал свой Пегас!
Падна ми се мелез невъзможен, Квазимодо - ще му носи праз. ...
......
светът застинал
тъне в хаос.
В очите твои звездни
не проблясна радост, ...
Sandy boy 🇬🇧
I created a human of sand,
As a blessing or a damnation
Fell in love with the deed of my hand.
And engulfed I was watching its features ...
Do we really exist?
We’re sending the night
We’re sending the years
We’re sending the world
Do we really exist? ...
Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и не знаех коя съм... ...
Празна
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези - ...
Мечта
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач. ...
Българи
незнайно дълъг път е извървяло.
Начало славно, а краят жалък,
и днес се бори за следващия залък.
Във таз борба страшна ...
Може ли с теб?
и да гоним лунните цветя?
На стените да окичаме сезони
и в очите си да търсим наши небеса?
Може ли в полето да се борим ...
Нов прочит
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
Кладенец
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...
С теб
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
Сам
едва изгря сребристата луна,
горят очите и текат сълзите,
но не разбрах аз нейната тъга.
И тъй небрежно, седнах аз до нея, ...
Социален проблем
На тротоара плаче този онеправдан индивид.
Напразно надява се на някаква милостиня.
Ние често забравяме за родината кат светиня,
какво остава за болни, бездомни и сакати. ...
Това ли искахте в осем'сейдевета
прииждащи без повод и без ред.
На петдесет узнаваш с изненада,
че орган е не само "стърчащият отпред".
Шкембета, бъбреци, сърца, далаци ...
Езичник...
Не искам дом спокоен
да бъде Любовта,
не ме превръщай в спомен
останал след нощта!... ...
Монолог на "Наблюдателя"
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...
За смисъла и още нещо
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
Днес
които нямах
и очарована от разочарования,
които не очаквах.
Днес... ...