Стихове и поезия от съвременни български автори
Тайната...
Аз зная страшна тайна, Скъпа:
там дето сливат се небето и морето-
не свършва, а започва Пътя
пренасящ ни през битието... ...
Пространствата зоват
Препускаме през вихъра на дните,
напред - към хоризонтната черта
и мислено се взираме из ширините,
където търсим брод за нашата душа. ...
Над смирената земя
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден ...
Старите сини очи
Старите сини очи
Тлеят синьо очите ...
Поезията
дали отнели са ми римите,
стихотворенията не успях
да сътворя, изчезнаха ми думите.
Загубих някъде творението, ...
В очите
на Ив с много любов!
Потърсих в теб очите си -
прогледнах
и познах те! ...
Не си отивай
И сезоните менят се неизменно,
пролет, лято, есен, зима!
Животът неусетно отминава.
Младостта залязва. ...
Твой съм аз
стоеше под една бреза,
позволи ми да се окъпя
в твоята сълза.
Животът ти прекрасен, ...
Матрьошка на вечността
Като парцали висят сухи листа по клоните.
Хладно слънце дели мъгливи утрини от нощите -
в късноесенната ми същност.
А беше лято на една ръка разстояние. ...
Време е...
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите. ...
Човекът
ръждива кана, смачкан пепелник –
имуществото цяло на клошаря
се разпиля в един-единствен миг.
Колата мощна профуча стремглаво, ...
Свято е само на края на селото
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга,
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!
Свято е само на края на селото... ...
Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия. ...
Не бъди...
не бъди дългоочаквано минало,
не бъди тази, която желая,
бъди просто, единствено истинска!
Не бъди случка, нито събитие, ...
* * *
стои и чака теб.
Сърцето – счупено на две,
стои и чака теб.
Очите – червени от сълзи, ...
Жилетката на самотата
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг, ...