Стихове и поезия от съвременни български автори
С душевност тиха ще запея
Въпрос напира ми в гърдите,
поемам въздух и издишам…
Мъглата стеле се навън,
записвам всеки страшен сън. ...
Неродена
Родена съм любов да давам,
във време безметежно странно.
Сърцето мое щедричко раздавам,
любов да получавам аз, двустранно. ...
Звукът на слепотата
и дебелите стени,
седнал пред пиано
музикант твори.
Eдно, две, три, ...
Мигът
сълзѝ прожекторът в средата ѝ
раздвижи ли я – тук ще лумне
огън… и само пепел от покорство
ще остане, но той владее въздуха ...
Поетът като дървен философ
че главното в света е любовта.
Съвсем не мисля, че това е вярно.
Това е било истина навярно,
преди “ин витро”-то да се открие. ...
Размер Живот
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав, ...
И затова ще си мълча...
и че чертаеш самота.
Студено е, студено е, студено.
Студено на очите и света.
Ръцете ти избягали са. Вечер, ...
Изтръпнало от нежност сърце
Изтръпнало от нежност сърце,
изплакано в настръхнала сълза.
Сърцето, жадно за обичане
шепне обичам, обичам. ...
Вярност
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".
(Кой паметта безбожно им отне?)
Преписаха историята грешно ...
Той иска, Ти да си щастлива
Порасна бързо. Бързо помъдря.
Съдбата ти за миг се преобърна.
Превърна се във пареща сълза.
Да, днес си много, много натъжена, ...
***
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...
Казусът празник
поставена от майка ми за Новата година,
досущ като на Коледа, но липсваше елха.
Тя беше пъхната в найлонов чувал,
а той – мушнат във килера при доматите, ...