Стихове и поезия от съвременни български автори
Самота
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.
Еснаф
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!
Пътеката е строго очертана: ...
И някога, когато...
И някога, когато бъдеш мой,
ще мога думи от небето да мълвя.
Ще нося аз надеждата в сърцето
и друг, несътворяван стих ще изрека. ...
В кого е вината
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...
Дълбока обич
в мислите и в сетния ми ден
една сълза на обич ме спасява,
разбила ежедневния ми лед.
Преди да пусне нежната Луна - ...
Тази любов
към безсмислена бездна.
Плътта ми е пропита с отрова
и смъртна безнадеждност.
Тази любов на кръст ме разпъна - ...
Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...
Кой в машина за сълзи ще се познае
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...
Есенни минзухари
в очите кротки на полето.
Танцьорки сякаш от Дега.
Усмивка тиха на лицето
на Есента. Без стон и звук. ...
Чувства
от любов до гняв,
че не мога да съм с теб,
сигурно е грях?
Желание огромно, ...
Копнеж
В един прекрасен ден ще те срещна аз
и душата ми ще засияе сякаш е елмаз.
Със омайния ти поглед и дългите коси,
ще викам аз след теб "ела, със мен бъди". ...
Без нищо
а вечно след лошите тичам?
Защо съм такава? Кажи ми, сърце?
Все лоши момчета обичам!
Харесвам такива, които раняват, ...
Не съм
И усмивки нямам
и не сънувам, когато заспя.
Очи нямам,
не се просълзявам, ...
С топла ръка
дали съм жив отвътре,
дали във мен е още любовта
преди шепот да заглъхне .
Дали е въздух - въздухът във мен, ...
Заблуди
Животът, който водим е фалшив.
Една илюзия, изкривена във вечността.
Потънали в тайни, подлост и лъжи.
Опитваме с лицемерие да се сближим. ...
Есен мила
Есен мила, ти защо тъжиш? -
Влага те обвива и сълзиш!
Мантията златна разтвори,
блясък, цвят и слънце ни върни! ...