Магичното усещане за Пролет...
Тя, Пролетта, във въздуха се чувства
и в Оня развилнял се Южен вятър,
владеещ най-чаровното изкуство
в мистерията: да цъфтят цветята!... ...
Ако от Зинка вземем половинка,
и от Латинка вземем четвъртинка,
и една пета вземем от Петѝнка,
и сложим една двайста Звездокрил –
ще се получи нова поетеса, ...
Опасно стана да си момък днес,
да се навърташ даже по седенки.
Ще ви разправям - лани, хем нощес,
открадна ме мома - комшийка Пенка...
Тъй както към къшлата си вървях... ...
Под разни небеса, оляти в млечно одеало светлина
съсечено плато има гостенин; фигура - три метра, идеи и песни;
Сега са тихи. Както майчините гърди в бедни дни.
Малкото съзнания толкова високо го чакат да открехне устни.
Толкова високо няма нито мъгли, нито ветрове, почти нищо; ...
Парадоксът на нашето време е обсебващ, властващ и циничен!
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...
В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...
Очаквах те, ох, как те чаках...
поглеждах час след час навън,
а там валеше ситен сняг самотно,
когато чух забравения звън.
Емоцията бликна безвъзвратно, ...
Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...
Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства, ...
Защо поисках аз със теб да се познавам?
И аз направих всичко, ти да си до мен.
И смело срещу всички в този свят въстанах,
затуй, че чувствата напираха във мен!
Аз смело срещу този свят жесток застанах! ...
И сметище, и купища от думи…
От четвърт век – шизофреничен преход.
В сърцето ти – съсиреци, зулуми.
И няма цяр за тебе, ни утеха.
Инфаркт и удар! Бедствие, прокоба ...
Кошмар безпощаден, съня ми отрови,
бягах от някого през изсъхнали тръни,
дъхът ми улавяше мисли сурови,
а тръните раздираха жадно плътта ми.
Нещо забравено в мрака ехтеше, ...
Разголвай ме със думи и с очи,
със стих и музика - по твоя начин,
Вселената дори да замълчи,
когато аз за тебе всичко знача.
Извий ме като пролетна дъга, ...
Пиша само за теб,
а писмото... писмото ми всъщност,
като всички останали - няма да го прочетеш.
Искам само едно - да потрепне в теб някакво чувство,
искам само едно... искам само... да ме разбереш. ...
Вода и хляб. И кръстът. До пищова.
Едно е верую. А друго свободата.
Не бяха само черните гробове,
нито на майка ми сълзата свята.
Защото мойте нощи са тревожни, ...
Луната се показа в пълен кръг,
загадъчно забулена в мъглата.
Предлагаше любов, като на търг
и дълго предизвикваше съдбата.
На масата сервираха храна ...
Любовта е изпит. Всеки ден.
Конспектът – безпощадно сложен.
Не е за слаби. За сами – съвсем.
Назубрянето – невъзможно.
Трябва да изстрадаш. Всеки отговор. ...
Изписаха се тонове хартия
за българският син на Господ-Бог.
Обаче истината някъде се крие
и робът продължава да е роб.
От делото МУ свято - само думи... ...
Красотата никога не е била така категорична,
както я открих притихнала в очите ти.
Осъзнах, че имам истинска причина, лична
да те запленя завинаги – с обичане!
Да те омагьосам до побъркване, ...
През гъстата мъгла със тебе се надбягваме.
Това е като лутане по пладне.
На метър от ръба, на крачка от пропадане
опитваме съдбата да откраднем.
И в този кратък миг - ефирна безтегловност, ...
Умът те забрави, Дяконе,
времето, времето безмилостно те затри.
Никой вече не помни твоето име,
сърцето, сърцето за свободата не тупти…
Тук светът е друг, Дяконе, ...
Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.
Не носят те от вълчата омая ...