Стихове и поезия от съвременни български автори
Пролетен смях
в най-нежния възторжен миг
и зимата ще се отвори,
през преспи сняг до слънчев вик,
и зимата ще заприлича ...
Едва ли
По божие подобие?... едва ли!
Свободни, да са роби на чакали.
Незнаещи, че просто са се дали...
Душите плачещи в калта ли? ...
Утро
Денят над мене тягостно увисва
Животът ме е сграбчил в свойта длан
И гърлото ми яростно притиска
И знам, че ще потъвам с всеки дъх ...
Коледно писмо
на меденки и на бисквитки,
а навън натрупа сняг.
Коледа посрещат всички.
На прозореца оставих ...
Нов адрес: На ръба на дъгата...
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли? ...
Будна кома
Без теб живея – сякаш в будна кома.
Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.
И моят ден се влачи – все по-тромав.
А в нощите ми сън не ме лови. ...
Искам...
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон – тъга,
да се стичам с кръвта студена.
Аз искам да съм вир – река, ...
Часът на Господ
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...
Декември - "Разпилени парчета"
пламтящи свещи и червено вино...
вълнен шал и плетени чорапи..
мелодия от тихото пиано
Декември е и грижа и внимание ...
Думите
като куршуми
ни прострелват те.
Или ни галят
като със перце . ...
Още щом чух...
Още щом чух,
разбрах че е тя.
Съвсем леко прошумяване.
Колкото да разбера, че е тя- ...
Думи в тишината
Душа.
Идея.
Обичам да се смея!
Целувка. ...
Прошки
в моя “праведен” живот,
секнат от безброй болежки,
пуснал тон излишна пот,
аз поисках - много честно, ...
Едно добро дъртаче
… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –
в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,
дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,
за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще, ...
За римите – нагарчащи от сол
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
Пролив за бедстващи
посипах си главата с пепелта,
която лудостта ми да прикрива,
затъпках яростта си под пета.
Ти преживя сърдечните блокади, ...
Коледни бизони
връз чугунения калпак на бумтящото чудовище.
От сръчни пръсти тиквеници се навиват,
тавите пълнят се във фурните чутовни.
Дядовците се засмиват дрезгаво и шумно. ...
Зимна утрин
Навън – много сняг, студ и мраз.
Кога отмина тази година?
Въздишам аз с капка вина
Може би обречени ...
Коледа... със дъх на мед
под огромната елха,
слезе като в анимация
със лапланска регистрация
най-голямата шейна ...
Смелост
Това просто не съм аз.
Не чувствам, не виждам -
води ме моя вътрешен глас.
Не мога, не зная, ...
Две прашинки любов, а не спрях да апчихам
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...
Коледно
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
Анализ на излишния шум
Как искам да потъна в тишината,
когато свири сетното щурче,
и в подмола пъстървата се мята,
доде под мен реката си тече, ...