Стихове и поезия от съвременни български автори
Напред към спомена
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
По пътя 18
Малкото грахово зрънце на Принцесата,
скрито под многото пластове от Материя,
е предизвикателството фино за поетите,
от Бездънния Безкрай на чувствата Истина да отсеят. ...
It must be gone - said the imposture 🇬🇧
I want to unveil the true one you are,
the one you're hiding behind that shell.
I want to see the unseen
to untangle the tangled ...
Нишки
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, ...
Автопортрет с рими
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
Нелепо
от неизказаните думи.
Света обиколих
по неведомите друми...
Видях добро и зло. ...
Събуждане
Иззад баира слънцето изгря
Омайни мириси се носят надалеко
На пресни билки и цветя.
Там птичка някъде изчурулика ...
Отчаяние
празни надежди се нижеха в дните ми.
Търсих разбиране
в срещи безсмислени.
Вглеждах се в образи ...
Адресите на чувствата ми
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…
Тътрузеха се черните ми мисли, ...
Отвиквам
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
Фейк, но не само нюз
Усет ако имаш даже малко,
виждаш колко срамно, колко жалко,
примирено свели сме глава,
между вечно свити рамена. ...
Танцът на огъня
танцуваха по мен.
В нозете ми олово
и на греха във плен.
Гърдите ми са в скоби ...
Сърцето ми още те чака
Навън е красиво и лятно,
омайват ме нежно цветята
и времето сякаш е златно,
трепти от любов синевата. ...
Светла Магия
Думите не идват, а душата ми отнесено за теб трепти
В копнежа на мислите и в сънищата - блян отново си ти ...
Като безкраен цветен пейзаж разкошно омайна,
Свеж утринен полъх в китна пролет сияйна. ...
Стъпки
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...
По пътя 17
Н А А Л Е К О
Продължава и днес с апломб,да ехти,
прескочил Пространството и Поривите на Времето,
на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях, ...
Ела сега, животе
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
Моята любов…
тя ме обича и ме слива с нея.
Тя прави сънят ми реалност,
успокоява ме и ме укротява.
Тя живее в мен, сякаш отпреди, ...
Нека друг на света те разказва
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
Печални бели кораби
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...
Вертикално
-В
Изведнъж ме удря
радостта от онзи топъл дъх,
извираща от дълбините на душата моя, ...