Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Странник. Конник. Ездач.
Воин на Пътя.
Клетва и цел.
И боен зов. ...
Чиста проба
на удивление блажено от живота,
със радостта (наивната) на бебе,
без страх, ликувам, без посока...
Прощаваща, обичаща се, нова, ...
Малка поема за живота
в която завъртян си ти.
Животът е виелица снежна,
в която дирим своите мечти.
И ако случайно някой ден ...
Лятно
в пясъка рисува
сърце за двама
с пламнало лице...
Едно момче ...
Нецелуната пролет
затова сме сега разделени!
Имах в своя живот малка мечта,
да си много щастлива със мене!
После дълго не вярвах в разнолики мечти... ...
Обещавам
Нали сме пораснали вече!
Не ме поглеждай, прага когато прекрачиш!
Аз съм голямо момиче, човече!
Почти съм събрала в куфар света си ...
Ти беше
Ти беше Еросова рана, която в мен болеше.
Ти беше причината за много изплакани от мен сълзи.
Ти беше убийцата на моите мечти.
Ти беше несподелената ми любов. ...
Хайку
Живи корени
под изсъхнало стебло.
Мравуняк в пръстта...
Атестат за потентност
че злобна си, макар че, ако строго
погледна, то с такъв характер, виж,
приятели едва ли имаш много!
И, моля те, не казвай, че си тъпа ...
Думите
изкуство е да минеш
през тях
и да останеш същия,
изкуство е да ги помислиш ...
На изток от безкрая
На И. и на всички, които са самотни
Аз длани изранени ще заключа
и там ще се родиш от пепелта.
Дочувам, че живял си в самота, ...
Аз, морето и нощта...
... някога в Атлантика
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта ...
Честит рожден ден, Блонди! (Весела Йосифова)
На бойното ми другарче
Весела Йосифова
На тази свята дата е родена
една Жена подобна на фурия. ...
Порочно общество
кучета са професора изяли.
В тази държава има ли въобще ред?
Вижте я как богатее - от чешмите тече мед,
цинк, манган, желязо, олово... ...
Молба
Вземи ми сърцето във длани горещи,
замръзнало то е - покрито със лед
от мъката зла на безсънните нощи
и дните самотни в живота не лек. ...
Кълвач и гарван (басня)
оказваха му вредом чест -
лекуваше съвсем безплатно
дърветата във своя лес.
Проникваше в кората ловко, ...
Русалките не плачат
изхвърлена на нечий бряг златист,
с най-перления блясък в очите
и глас изпод ръцете на арфист.
Морето закачливо разпилява ...
Не, ти не си любов!
невярно ще да е!
Да те нарека живот?
Не, ти си природно бедствие.
Да те нарека безумна обич, ...