Стихове и поезия от съвременни български автори
Гласът на самотата
Яростта в тишината е като замахващ чук към пироните.
Отнесеност глупава, неуместна, смешна и погрешна.
Поднесеност нехубава, невежна, сляпа, неизбежна.
Камбаните удрят, но не за Великден, а за Погребение. ...
Пътят
път, ужасно стръмен, кален и жесток...
Бе забравил що е то надежда, радост и усмивка;
бе забравил всички, себе си дори.
Вървеше цял живот по този път. ...
Клепало
не виждам твърде от световната поляна...
Крадец на думи е успял олтара да разбие
и с две-три строфи ми отмъкнал скритата поанта.
Залостил вратнята на черепа-параклис ...
Тишина
и за теб ме пита.
Песента от мечти
днес е вече разбита.
Тази глупава болка ...
Търся и намирам
Всеки търси любов, но достига ли я?
Който търси, ще намери, казал някой, но колкото и да търся,
не намирам, колкото и да искам, не получавам,
колкото и да се старая, не ме оценяват. ...
Увод към богословието...
(или: Още веднъж за Грехът)
Живота ни минава във дилемата:
„ Наистина ли грешен е Грехът,
със който сме населили Вселената, ...
Молитва
прекръстихме се със „Христос воскресе”,
отново поздравихме се отвън,
в дома си всеки свещ отнесе.
Разпятието в църквата виси, ...
love.net III
в жегата на интернета
А пък времето бяга ли, бяга
и годините бавно си кретат...
Колко много жени са полегнали ...
Равносметка
Като махалото аз се люлеех
помежду двата полюса в света...
Най-искрено тъгувах и се смеех.
Загадки не преставах да чета. ...
Ухае на разплакани куплети
Най-хубавото слънце си отиде.
Изля небето тъжния си дъжд.
Душата се затвори като в мида.
От силен мъж, превърнах се в дете. ...
Какво от туй, че няма да ме има
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове? ...
Бог мой
“О, мой Боже, правий Боже –
не Ти, що си в небесата...”
Христо БОТЕВ
...Е, днес и тук не става реч за вас – ...
На дългокосия със зелените очи
в което аз русалка съм,
косите ти - златен пясък,
на който аз полегнала съм
и чакам ласките ...
Кой казва
Кой казва,че младостта си отива,
кой казва ми това?
Глава белокоса покрила
на мъдрост велика една. ...
Творци
творете живота свой
и Бог подава рамо да е хубав той!
Мечтите свои изживейте,
сега, в реалността, ...
Спаси каквото е останало от мен
На леглото простряно
Цялото ми детство чака
Да бъде разказано
А аз съм тук ...
Какво направихме
усмивките ни в печален щрих превърна,
дори звездите потърсиха друга Вселена,
нямаше и помен от светлина блажена.
Само белите скали чернееха в нощта ...
Елей
не знаеш - в бъдещето ти изгрявам.
Не виждам в теб или във мен вина -
вървим един към друг по път-жарава.
Страхуваш ли се вече? Не, недей! ...