Стихове и поезия от съвременни български автори
Метаморфоза
то днес е безнадеждно остаряло...
Измита времето като с гребло,
и цветове, и всичко в черно-бяло...
1977г. София
Победител
“Veni, vidi, vici” *
Дойдох, видях...
Не победих, обаче!
Не е ни толкоз просто, ни тъй лесно. ...
Защо
Защо с годините покой не намерих,
а все с тези мои чувства вървях?
Колко бързо годините минаха,
на кръстопътя с времето дълго стоях! ...
Музика
Милиони цветове, преплитащи се в една дъга.
Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението.. ...
Роден дом
Пада прах от старите картини.
Стаята е в бледо златно.
Светлината скришом се промъква
през пролуките на лятото. ...
Останахме сиротни, без приятели
Премного грижи и борби,
и разпнати на не един,
на всекидневни кръстове висим.
(дори ги вземаме под наем – ...
Диалектическо
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
Есенният град
Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач. ...
Драскотини
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.
Затуй, като несретник все покуцвам.
От ляво казват, че са всички болки ...
2002г.
преливат златно с пурпурно и хлад.
Мъгла обгръща с плътен воал земята
и утрото потъва в златен прах.
И птиците запяват чудна песен, ...
Поетът може...
Поетът може в думи да се скрие
и да не видиш неговия лик.
Той може във глухарче да се свие
и да обходи всеки материк. ...
Когато си тръгваш (съавторско)
Ще страдат звездите за теб,
когато си тръгваш с нощта.
Не тръгвай, недей, остани –
аз искам с теб да горя. ...
Живот е, не поезия
Не наднича нищо между редовете-
това не ти е крехката поезия.
Днес зовем в очите враговете.
Жив живот е, не илюзия! ...
Пустинна жажда
и сякаш жар отгоре се изсипва.
И страшна жажда ме мори.
От жегата дори кръвта ми кипва.
За хладна капчица вода ...
Мъртвите не чувстват уж
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват ...
мъдрост
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
Продажна журналистика
Гледа да го представи най-атрактивно.
Когато във фейсбук се даде информация,
която засяга цялата нация,
че Ботев няма да се изучава, ...
Пролука в любовта
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни ...
Истинска любов
Нима не знаеш колко струва ми това?
Дори да се държа съвсем безразлично,
нуждая се от нечие рамо в нощта.
Няма да забравя онзи ден, ...
Вълшебница
Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти, ...
Вселена
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди, ...
Земята се върти
Ти си аз и аз съм ти.
Ти си север, аз съм юг
- екваторът вълшебен ключ
по пътя към безкрая.
Противоборство
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...
Опашка дълга, колкото лъжа
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...