Стихове и поезия от съвременни български автори
Йога
една след друга
вдишвайки дълбоко
по малко от всички
предмети наоколо
Третият!
за две сърца, до смърт обречени,
и място там за трети няма...
Разбрал ли си това, човече, ти?!
Откраднеш ли си миг за себе си, ...
Разхождаше
разхождаше безсрамно
тя бялата си кожа
под палещото слънце
като дантелено бельо ...
Тишина
като чума тежи над града.
Тя е в нас. Тъжен отговор. Просто
неочаквана, бяла следа
по лицето на минали грешки, ...
Пришълецъ
У селу фчера доди пришалець,
не ут тия, дет саму префърчават,
ам идвал ут съзвездие Телец
с намерениету да на изучава. ...
Пеперуда
студено е като в душата ти,
наричат те среднощна птица,
платена жрица на съдбата.
Душата ти пари не струва, ...
Защо
Когато утрото на моя живот тръгна към залеза.
Отроних две бисерни сълзи за избелелите спомени.
Спомени, в които имаше красиви, но и грозни неща.
Спомени, които едва ли се различаваха с нещо от други. ...
Езикът на рибите
Когато Дунав призори с върбите шепне,
когато плискащ смях върху вълните свети,
когато вятър шумоли в тревите степни –
ослушайте се! ...
Работниците от строежа
По дрехите им – слънце, вар и прах,
в ръцете им – товар от грижи,
в очите им играе малчуган
и прави ги нахално закачливи. ...
Утрин
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя аз, защото
със пенсията към банкрут вървя.
Оглеждам най-критично махалата, ...
Не тъгувай, море
Не тъгувай, море, аз идвам,
косите ми развети ще докоснат вълни.
По пясъка щастлива ще тичам,
бяла пяна ще взема в ръце. ...
Ограбване
давах безпощадно,
давах, без да мисля,
давах, без да искам,
давах, ограбвайки ...
Приказка за ревнивата царица
на Е...
Сама нощта е като притча
разказвана от ветровете,
луната е като поличба: ...
Господнята Молитва във Виртуала
който си на един клик разстояние от бана (браузера)!
Да се римува името ти,
да бъде музата ти,
както наяве, така и насън (и с аватар, и без аватар). ...
Нова тема за размисъл
през отпуската в родната страна
с вода и слънце ще лекувам раните
от дългата раздяла със дома!
Защото на морето, в планината ...
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му старомодна. ...
Плаж
затвориха
обратно
духа в делвата,
за да не успее ...
Огледалото на моята душа
слънцето и морето...
Погледни очите ми,
надникни в сърцето ми
и потърси отражението си ...
Дим в комина
капан били са за наивни лековерници.
А аз се давех в тях с отчаяна възхита.
Те бяха моите звезди-вечерници.
Не исках да съм трезво безпощадна. ...
Не съм сама!
Залостила съм всички стари порти!
Не тропайте, че книгите прочетени
пак препрочитам... и не искам гости!
Така ми е уютно в самотата, ...