Стихове и поезия от съвременни български автори
Към безкрая
Дай ми ръка,
не искам да те е страх.
Довери ми се…
няма да те разочаровам. ...
Телефонен разговор
сякаш виждам очите ти, те се впиват във мене,
а гласът ти уморено и тъжно ме свлича
до вината ми тъмна. И пълзя на колене.
„Ти и Него навярно така го целуваш...” ...
Ела!
очите ми плуват в съня...
Попивам красивата, нежна безбрежност
на нашето вчера - сега.
Отварям вратата, а ти ме поглеждаш, ...
Народ, отдаден на концесия (България - не, не само спомен - 2)
в родопско разцъфтяло село
и Райските скали - отколе
небетата подпрели с чело....
Но днес Родината е гето, ...
Тя е сигурно луда
просто ходи сама и сама нещо все си говори.
И я срещам редовно, когато се счупвам от бързане
сутрин рано за работа. Някой път чувам, че спори
с много страст с опоненти, за другите просто невидими. ...
Бедствие...
Виждаш ли тъгата във сърцето ми?
Прилив през душата ми минава
и като цунами всичко живо той опустошава.
Как след бедствието щетите да възстановя? ...
Очовечаване на филантроп
Простенва в мен човекът непознат –
прострелян с незаслужена обида…
Какво за мен е още този град,
от който тихо днес ще си отида?... ...
Посветено на любовта, която си отива
която доблестно опитвах да запазя,
от вино се превръща във вода,
от болка се изменя на омраза.
Със сигурност виновник има, ...
Отново
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,
ще оставят две дири към тебе… ...
Приближаване
пристанище на будното море и неговите цветни сънища,
които пазим като амулети, за да се върнем там,
където Времето е само щрих на нашето усещане за
Необятност...
Болка
С изтръпнала душа от гневна болка,
заключена за всекиго оставам.
За дълго мъката обричам на мълчание
и сълзите на дъното заравям. ...
Обидно
Каква ти справедливост!
Ще изчезна
и аз от този свят несправедлив;
сред слънчев ден или сред вечер звездна – ...
Лято
В морето синьо
погледът се носи…
До хоризонта е
разплискана вода. ...
Цялата съм изплетена от вълнения
Цялата съм изплетена от вълнения,
като къдрав облак сякаш пак летя.
Досущ приличам на моите умения
да направлявам мисълта си с песента. ...
Гадни заеми
предизвикват в мен
мъки нечовешки,
нощ и ден
не спирам да плача, ...
За любовта към ближния...
(една почти библейска история)
Историята дето ще разкажа
не трябва да се слуша от деца,
защото не измислен е типажа ...
Тъй както славеят брои...
звездите по небето южно,
докато в ледени бои
родината да спи е нужно,
и със сърцето си чете ...
Едно развълнувано стихотворение
да създам за теб едно стихотворение.
Ще вложа хъс и умение във всяко едно изречение,
пък дано разбереш, без съмнение, че чувствам към тебе влечение.
Добил ли си впечатление, ...
Модернизъм
винаги натиска десния бутон
и слиза няколко атома по-надолу
в еволюцията на нравите
докато размества местата ...
След теб и любовта
дари ти своята любов и тъга.
То до живот ти се вричаше,
дори тънеше то в самота.
Вече е късно, ти си далеч, ...
За живота, любовта и… още нещо
За толкова мечти се молих тихо
и толкова сълзи за тях пророних.
За грешки чужди мразех се открито,
вината от сърцето си прогоних. ...