Стихове и поезия от съвременни български автори
Наливна бира
сам драснал бе клечка кибрит
в зори и запали небесната нива
сред юлския пек страховит!
В бистрото отсреща го каня. Петарка ...
Душата умира...
Душата издъхва там, на твойта ръка,
душата се дави отново в празнота,
не диша, няма отдавна сълзи,
отдавна е мъртва, ти я сломи. ...
Душите ни
Понякога са стар таван душите ни,
с ненужни вещи и житейска прах,
сребристи паяжини сред гредите
като гирлянди мъх висят по тях. ...
Замислила се Мравката
Имам си небенце –
иглено ушенце,
мравуняк,
пътечка ...
Изкачване на връх "Мальовица"
по тесен улей, заледен.
Ний още нямаме умора.
На слънцето е този ден!
Снегът скрипти неравномерно. ...
Имам дом
Имам дом, за мен той е пристан,
И вещи имам, стари като мен.
Грижа се за моите дребни нужди,
на масата ми има често недописан стих. ...
Защо те обичах?
защо преследвах студа?
Защо не откривах аз топлината,
а вечно стоях на снега?
Защо ли обичах аз камък студен, ...
Небето
се сгърчи болно на паважа.
Дълбока раната не бе
„Ще мине!”– исках да му кажа.
Ще преболи, но горе, там, ...
Жажда
какво правя на брега
безмълвна, сама.
Дали чакам своя кораб.
...Просто така си стоя. ...
попътно
че искаш да избягаш от чувствата,
и тя не би се примирила с това,
че искаш да си тръгнаш... празен
и безчувствен... и сърцето ти не ...
Бъди ми приятел
дори да ме имаш за враг,
не ставай предател,
не чувствай в омразата глад.
Не продавай душата - ...
Нощ
на Е...
Две горящи свещи и букет от рози...
От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози ...
Нощи, до съмване будни
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга – ...
За Клото... през юли...
Първо едно куплетче под стих на Валка - и... после се роди останалото...
:)
А в приказен свят, там живеела Клото,
девойка - тъй дивна, с най - сини очи, ...
Коловози
на Е...
Когато влязат колелата
в дълбоки, властни коловози
и логиката на Съдбата ...
Къде си?
Светлина в далечината -
Слънцето ми пие от мечтата.
Тука си.
Сигурност във тъмнината. ...
Догони ме
Сълза отронена от миг безбрежност.
Обичам те, не ме... обичаш,
а още толкова - изпълваш ме със нежност...
На крайчеца на устните се сгушвам... ...
Камък
да не пиша и да не говоря,
да ме заплюват, че съм ням
и не мога нищо да им сторя.
Да нямах сълзи да тъжа ...
Ако можеш, бъди ми приятел
за участие в този театър.
От какво се боя ли? - От порно,
дето евтина прави душата.
Като мъж имаш право да пробваш ...
Обичам те!
Да чувам как тупти сърцето ти в нощта,
да чувствам пулса на душата ти прекрасна
и да изпиташ всички мои сетива...
Бих искала да се родя в очите ти и да угасна, ...
Човекът, който опакова (не се казва Кристо)
В онзи сребрист станиол. И за по-сигурно го завърза в найлонова торба.
Каза ми: "Не ме наричай приятел! Аз съм Човекът, който опакова."
Оттогава престанах да те наричам "приятел".
После се зае да опаковаш спомените ми - помниш ли? ...