Вече 3 месеца споделям с нея самия себе си,
вече 3 месеца ние сме две тела, но всъщност едно цяло.
Тя е моята любима, тя е най-прекрасната картина,
тя дарява ме с любов, да бъда с нея аз до край на всичко съм готов.
И ден след ден любовта нараства, дава сила и опора, ...
Разроших си косата и се гледах
в погледа на спалния прозорец.
Крещях наум, ала те исках -
мой грях и болка... и съблазън.
Докоснах ти лицето без да искам. ...
Когато ми е тъжно и тревожно,
когато ми се иска да заплача с глас
и всичко ми изглежда невъзможно,
тогава само тебе търся аз.
Когато са ми срязани крилете ...
Не можем да се видим в този смисъл.
Не ни побира вече. Омаля...
Прекрачихме го даже като визия,
преиначава ни до същина.
А вие в него вярвате изцяло – ...
Слънцето с лъчите си ме гали,
любовта му сякаш искаше да споделя,
а аз си мислех само с колко много го деля.
Дърпах се и криех се във сенките,
чаках го да ме намери, въпреки това... ...
Ноща отново златочерната си пелерина разгъна,
и отново денят тихомълком във нея потъна.
Настъпи пак часът на моята самота,
на мъчителната болка в моята душа.
И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори! ...
Меркурий е мрачен и неразгадаем,
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и ...
Хей, секси! Защо си усещам сърцето
да бие на две педи над коленете?
Не зная как паднах до толкова ниско,
но гледам във тебе и нищо не искам,
освен да те гледам. А ти да се правиш, ...
Стихотворение
Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,
се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река
и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях
и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх, ...
Опитвайки се да измисля нещо, не измислям нищо!
Замисля ли се за теб, ми идва вдъхновение да започна с първия ред...
Затворя ли очи, пред мен появяваш се ТИ!
Вдишам ли въздух, усещам аромата ТИ!
Вятър ли задуха, или усещам допира ТИ? ...