4 968 резултата
Гореща вечер и Луна
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
  165 
An empty world filled with ashes,
the sky turns gray as time passes.
Bones are scattered, but the blood is
nowhere to be found,
The wind alone recalls the hearts ...
  194 
Черна е нощта и е горчива,
както е горчиво и кафето,
звездна и божествено красива
прелестна, тъй както кадифето
гали с мекотата си прохладна, ...
  308 
От последните къшеи българско мое небе,
там, където държал е бесът месечината в зъби,
тишината се спуска над вечното старо селце
и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми
как пустее мегданът пред кухото сляпо око ...
  213 
Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът – ...
  177 
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...
  179 
Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...
  319 
Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна. ...
  133 
Ех, морето...
Стъпвам в пясъка,
по следите на други
боси нозе.
А вълните... ...
  127 
Пробождат огнените мечове мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела.
Росата се усмихва с бляскави сълзи, ...
  190 
Всяка крачка на високо
е към вътрешен и собствен връх.
Всяко вдишване дълбоко
е пропит с простора дъх.
Всяка мисъл в планината ...
  164 
Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче?
Светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите?
Разчупи тази тъга ...
  251  11 
В летния и топъл дъжд
хуквам вън усмихната от наслада,
да усетя по кожата си прохладния душ,
да опитам капки от небето да хвана.
В летния и топъл дъжд ...
  208 
С полъха на вятъра
с лунните лъчи в нощта
сякаш самичка бродя на Земята
хваната със тебе за ръка
Със звездите във небето ...
  248 
An explosion of glowing vivid desires,
He draws near, dances, inspires,
He purifies the souls with fires.
Angelic voices, divinity's choirs.
Flames of myst ignite his gaze, ...
  198 
Гората ...
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове… ...
  211 
Морето, ето го насреща!
Някак примамливо зове,
с красотата си безбрежна
и гореща,
вика, и нищо не може да го спре! ...
  314 
На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила. ...
  242 
В това време от годината -
мирис на прясно окосена трева,
ухание на билки в градината,
аромат на полски цветя.
Шепички вкусни малинки, ...
  222 
С ега е само малък, свиден спомен,
Р ешил за миг да върне всичко свято,
Е пизод от дните слънчеви и топли,
Д ете отново съм и търся лятото.
С лънцето погали ме с лъчите си, ...
  330 
Готова съм звездите да не видя повече,
готова съм в мрака да се потопя.
Готова съм на много още,
готова съм на толкова неща.
Готова съм самотата да посрещна ...
  146 
Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.
Когато станеш рано и липите още спят, ...
  340 
Свещица последна догаря в тъмата
допиваш горчивата глътка живот,
дописваш мелодия странно позната,
доволен въздъхваш: Да бъде! Дано!
Оттатък съня ти безбрежно разкошен ...
  193 
До последно Май си изплака сълзите
и с разтворен чадър до края вървя.
Подготви за Юни любов под липите
с омая от дъхави полски цветя.
Усмихна се Юни - светла магия, ...
  246  11 
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри, ...
  214 
Горите са настръхнали космато,
като задника на оня диф примат,
който е наш древен дядо
от един отдавна пукнал свят.
Реките са уринална струя ...
  276 
Пролетта е детето на всички сезони
с шарени дрехи и очички наивни,
с зелени надежди по своите клони
и дъждовните дни, дар за жадните ниви.
Тя е вятър в косите и хвърчило в небето, ...
  224 
Шедьоврите не раждат се за ден
Но погледна ли те теб, като шадраван извират те от мен
Моя музо, от вълшебство изтъкана
В очите ѝ морето, а в душата - океана
Искам аз да опозная ...
  263 
Ех, птичка, ако бях,
Къде ли бих летяла?
По вятъра със смях,
Безкрайно бих играла.
До облаците бели ...
  212 
Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.
Припознавам го в много неща.
В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.
Не мога да го опиша с една единствена дума.
Той е противоречив, той е двата полюса. ...
  160 
Залезът идва към мене с реката,
облаци, птици навред разпилял.
Вятър се мъчи да духне луната...
Лодка, потребност, надежда и кал.
3. март 1990 г. ...
  205 
Облаците плачат
Върху ламаринения покрив
Гарвани в далечината грачат
И трептят във танц игрив.
Облаците плачат ...
  205 
Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...
  187 
Дали да те обичам тихо,
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...
  217 
In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...
  592 
Бял божур, червени рози,
слънце ласкаво блести,
сладка прелест в малки дози
зрее в празничните дни.
Жълт жасмин по здрач ухае ...
  377 
Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...
  205 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  626 
Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...
  202 
Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...
  418 
Предложения
: ??:??