Философска

20,9 резултата

Лава от чувства

"Няма значение" - каза тя
и преглътна дълбоко своята сълза,
а тя гореше с мощта на лава,
не оставяше ни цвете, ни плява.
Ала оставаше горчивият спомен ...
212 1

Самотният певец

В миг предсънен се случва най-често:
скрит е в стаята – зад мебел навярно
или в ъгълче нему известно...
Някак внезапно сълзите ме парват,
щом подхване той своите песни... ...
172

Йордан Йовков

За бялата лястовица ще те питам,
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...
395 3

Пристан

Душата ми, отворена за обич,
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни ...
176 1

Тишина

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
316 7 6

Обещах си

Обещах си твърдостта на диаманта
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...
193 1

Концерт в есента

Нито знам откъде, нито зная защо,
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...
136

Под лозниците

Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...
275 2 6

Платоничен студ

Дошла е сутрин с престилката си бяла,
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...
232

Не се прави на агне

"Ако се направиш на агне,
вълкът ще те изяде"
българска пословица
Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус. ...
268 1 4

Есенни щрихи

Есенни щрихи, малко тук, повече там,
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
210

Посрещам неволята

Престъпността като бамбук расте,
неграмотността вече всичко превзе,
простотия и цени скачат до небето,
моралът е заровен дълбоко в морето.
С тъмнина и страх ласкаят ме, ...
239 1

На стената

Ти си моята преграда,
Пред всичко подло - познато;
Пред твой поглед пиша ода,
Аз съм на своето място
Подобно монах в манастир ...
224

Балканска депресия

Забелязвам напоследък,
всичко губи своя чар.
Ни назаде, ни напреде,
времето скова кат' вар,
забравена на купче. ...
248

Умиране е суша между капките...

Сезоните рамкират територии
откъсвайки от времето парчета.
Дали летиш надолу или горе
зависи от размаха на крилете.
Летеж е свободата да се рееш ...
357 7 11

С вяра прегръщай живота

Често си мислиш, че твоят Живот е объркал
пътя, а той всяка стъпчица е подредил.
Знаеш късметът ти, че е на сметище хвърлен,
но ще научиш за теб, че го е съживил.
Ще те закриля, и пази от лошо Животът, ...
241 1 2

Събудете се

Защо ви будя питам се отново аз,
опитвам пак и отново ще опитвам.
Унесени сте всеки божи ден и час.
Какво е важното за вас тук ви запитвам?
Имаше много българи, будители горди, ...
318 1

Времена

Аморалните говорят за морал,
безгласните се считат за вокал,
безскрупулните – за ангели небесни,
грешниците пледират, че са безгрешни!
Агресивните представят се за мили, ...
316 1

Гара Живот

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...
320 3 2

Сезоните в женската съдба

Пролет, лято, есен, зима,
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...
215 5 2

Есенна антигравитация

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...
204

Огън в прохлада

Припряна бях – за обич да измоля,
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа ...
272 1 4

За Някъде

Настигнаха ме…
по пътя, който води за… Някъде
момче и момиче
или по-скоро мъж и момиче
подобни на хипита ...
252 2 4

Звездно кърмаче

ЗВЕЗДНО КЪРМАЧЕ
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...
311 3 11

Ретроспективно

Вчера бях трийсетгодишен,
днеска съм над шестдесет.
Пишат ме вече излишен,
но си оставам поет.
Вече ми сложиха кръста, ...
175 1

Под знака на Рака

Роден под знака лунен, морски, древен
на Рака, моето сърце е вечен път.
Но също пристан, влюбен и вълшебен,
и бурен океан под звезден съд.
А името ми носи седем, код за мъдрост, ...
267 1

Спомен... или стих

Затъпях от много мислене,
или поне така съм си внушил.
Не открих велики истини,
само време да ги търся съм губил...
Гениалноста ми не разцъфна ...
216 2

Елегия

Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...
195 1

Врачуване по залък хляб

– Животът е за теб филия
с нещастия и сол поръсена.
Медът за друг е. Пресолил я,
„готвачът“ловко я накъсва.
Подава залък с дъх отровен, ...
291 4 6

Пътуване

Пътуваме в живота без билет.
Създаваме си сцена и спектакъл.
Животът е свръхзвуков самолет -
качил си се и неусетно кацаш.
27.09.2025, ...
193

Есенно

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...
795 6 15

Една врата

Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан ...
230 1

Септември по традиция е тих...

На лятото, най-ледения дъх
наяве изсънува страховете ми.
Прекъсна рязко пъпната ми връв
и се заби като кама в сърцето ми.
След датата, в която се родих ...
339 8 12

Миналото

С миналото можеш ли да спориш?
Миналото можеш ли да промениш?
С миналото можеш ли да поговориш?
Миналото можеш ли да оцениш?
Миналото днес не съществува. ...
274

Понякога

Понякога ще те боли.
Може би от мойте думи
сърцето ще се просълзи,
даже може би без звуци.
Понякога ще го захапе ...
224

Майка

Спомени хранят още сърцето ѝ,
то не познава деменция.
Пази в кутийка коса от детето,
помни плача след инжекция.
Трудно заспива, но с два валидола ...
469 7 13