Стихове и поезия от съвременни български автори
Моята гора
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.
Какво от туй, че цялата гора ...
Не ме зачерквай
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...
Рисунка
с молив във ръка
драсвам първата
плаха черта.
После овала - ...
Есен
Ех, мина лятото безгрижно,
есента дойде.
Веч мрачна е гората
и всичко опусте. ...
Лека нощ, Поети!
месеца прогони от небето,
дере слухът ни той без капка жал –
жабокът – на блатото поета.
Песента му като ехо – отзвук жив - ...
....
Водовъртежът завлича и не ме оставя!
Болка и тъга ще останат за теб, дано
ми простиш вината, че си отидох от Земята!
Но ти ела, просто следвай лунната светлина ...
Неестествен ход
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
Мрази ме
която ти побира сърчицето,
мрази ме, до последна фаза
поне да зная, че ти пука.
Казваш, че не ме обичаш, ...
Граничната зона
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...
Реализъм!
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...
Разминаване
онези сили
които движат
твоите мисли,
стремежи ...
Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Сълзи вече не ми останаха.
Какво, по дяволите, в нея толкова видя?
Какво има тя, което другите нямаха? ...
кажи ми
на утрото в невинните очи,
и в порива безспирен на вълната -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите, раздиращи душата, ...
Детство...
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...