Стихове и поезия от съвременни български автори
Неочакван раздвой на съдбата...
Мрак, нерешителност, самота...
Еднаквост, фалшива красота.
И отново като орел кръжа
над нашата страст минала. ...
Празна
изпито от проклетите ти устни.
Отминал спомен от любов кънти,
изплъзвайки се ден след ден от моите пръсти.
Отдадох, отдадох себе си на сивотата! ...
Някой ден
22 януари 2003 година
И аз, като една звезда, се нося
по таз земя
и тук, във мен, живее ...
Истинска... и невъзможна
На доживотен. И недостъпен за амнистия!
Разбрал... че в битието липсват - Розите,
в Сърцето - интубирам... Четиристишия...
Обичах тебе... Да - преди да те познавам! ...
Изкушение
пораждат се съмнения
и очи за трепет жадни
съзират изкушение.
Всичко в мен копнее ...
Няма да е честно
В съда се гледа дело за побой.
Един бандит се вмъкнал в чужда къща
да граби посред нощ. Във хола той
се сблъскал със Ивановата тъща ...
Смокинята сланата ослани
и голи клони щръкнаха сред двора.
От къщата лъч слънчев й прати
прозорецът - дано я заговори.
Притихна дворът - старият чудак, ...
Хора...
Сълзите болка издаваха.
Нощта и мъглата я скриха,
а хората все си минаваха...
Тя каза нещичко плахо. ...
Писмата ти...
Аз бях едва ли не вина,
тежаща върху твоите плещи, греховна.
Ти просто мислеше, че ще ме спреш...
И казваше във тях, че ме обичаш. ...
Благословена да е тя, Жената!
Най-неразгаданото, най-неизясненото във този свят...
Била е и остава си жената...
Тя виното на любовта е със пелинов аромат!
Приятелка, Любима, Майка и Любовница в едно... ...
Движение
Изгрява слънце. Пада топъл сняг.
Редуват се без пясъчен часовник
сезоните във кръговратния си бяг.
И всеки изгрев идва по-различно. ...
Какво е туй поезия?
Да не би покварна страст,
под одежда бяла
скрила греховете си?
Какво е, някой знае ли? ...
Ти си...
но аз веднъж те чух...
Ти си сълзите, които никой друг не може да изплаче,
но аз за тебе плаках неведнъж...
Ти си усмивката, за която всяка с трепет си мечтае, ...
На бесилото
самотно бесило над пръстта стърчеше.
На него труп, осъден за своето дело...
Над тях бледата луна блестеше.
Сред полето тръни, плевели, коприва, ...