Из Алпите велики се разхождах
- Каква е таз неземна красота?
И мълчаливо с погледа обхождах
ди вундербаре берген! Улала!
Снегът блестеше горе примамливо, ...
Като актриса в някой сериал,
до вчера лоша - днес добра,
прекрасно знам какво ми струва
да ме събужда пълната Луна.
Тогава всички маски са свалени, ...
Една огнена сълза се пророни
от тъжните пеперудени очи,
крилото ù от мъка се прекърши,
бе пронизана от любовните ледени стрели.
Прелиташе, макар уморена, ...
Дошъл наскоро тук, във Авиньон,
льо гран дьо елеганс – мосю Дюпон,
той обладавал толкова финес
и с маниер докарвал много стрес
на всичките гарсони във града, ...
По водопад от светлини се плъзгаш,
а тялото блести като сатен,
хиляда погледи възбуждаш
и караш всичко да крещи във мен.
Притискаш ме до тялото си страстно, ...
Ще те търся в спомена от чувства,
запомнена такава, каквато те видях -
чаровна със усмивка, толкова ранима,
искрена и нежна - това ли аз съзрях?
Линии по дланта съдбата сплете, ...
Нека дъждът студен да пръска лицето ми
и няма да се видят сълзите в очите ми.
Нека с големи капки намокри косата ми
и тя да скрие сенките под очите ми.
Ще скитам мрачен, във мрачното време ...
В началото е зодия РАКИЯ,
по-добре да миришеш на ракия, отколкото на простотия.
Ракията удря дори и най-умните право в главата,
а после в краката.
След ракията е ред на ВОДКАТА. ...
Минаваше по счупената улица,
и чу той „щрак” в скалистия базалт -
гноясал дъб, на нея шумно стенещ,
прокара корени там, над асфалта.
Заслуша се във плачещия призрак, ...
Понякога във черно съм орисана
и с тътен от душата си извирам,
във тъмни цветове съм боядисана
и страшно трудно се намирам.
Понякога съм сиво-безразлична ...
Дорде погледна... и се стъмни!
Проблясна пак последната звезда нощес...
И светнаха в позлата улиците стръмни,
а мислех... тъмно няма да е днес.
И казвах - има време... ...
Липата рисува със пръсти зелени
тайнствени знаци по твойто лице.
Под нейната сянка и аз, като тебе,
се превръщам отново в малко дете.
Отново на звездната карта чертаем ...
Искам да обичам есенния вятър, който отронва листата от дърветата.
Да наблюдавам есенния дъжд, стичащ се по стъклените прозорци.
Искам да обичам есенната песен на отиващите си птици.
Да съзерцавам погледа ти по отиващото си лято.
Да обичам старото Ти, но с ново отражение. ...
Отмина любовта като стихия, залезе любовта като звезда.
Между капризни брегове се бия в едно море без капчица вода.
И разгадавам на живота ребуса, на чувствата си - задуха свиреп,
и не проклинам никого, а себе си и не оплаквам никоя, а теб!
Ти се почувства изведнъж голяма и на одумките не издържа, ...
По дъжда леко пристъпвам боса,
реят се бисерни капки край мен,
пеят, пеят капчуците тихо
и свири мелодия...звукът е блажен...
Луната наднича...стих се роди, ...