Стихове и поезия от съвременни български автори
Не остана вече нищо да се чака
догаря недокосната във мрака.
Във ъгъла захвърлената смелост
ранена смъртно, в сетни сили чака
секундата, в която със последна ...
Тъга
самотно птиче, забравено листо.
Счупени крила над прашния кивот
и пада то върху студеното дърво...
Търсещи очи, объркан поглед, ...
Мимикрия
значи след миг само, ще бъда окичен със лавров венец,
ще празнувам своето бойно кръщение,
щастлив ще те нося в ръцете си,
наричан от първи другари ловец. ...
Черен ангел (Ревността)
пълзят нахални мисли към сърцето...
пробождат ме, разбуждат слабостта ми,
отвеждат ме на мястото, където...
са твоите спомени, в които липсвам, ...
Надпревара
Мисълта се рее някъде в пространството,
опитвайки се да пробие път на разума.
Душата. Хм, къде ли е всъщност?
Може би се изгуби някъде в тълпата. ...
Квартално
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.
Рибари с ръце неспокойни ...
Присъствие
Водата, която по теб на талази се стича,
e моята нежност, която облива те цяла,
и силно желание бавно и страстно извлича
от твоето тръпнещо, в огън изгарящо тяло... ...
Оптимистично
сред шумове и бръмчила,
една надежда винаги гори
и в хиляди сърца тупти.
Във тоз забързан свят коварен, ...
Обичам те
все се явява пред мен.
Безнадежни сме ние,
казвам си всеки ден.
Обичам те със цялото си същество, ...
За черното и бялото
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване, ...
Депресс
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило, ...
Ние
Ние вървиме сред нищото,
закриваме с пръсти очите си...
Ние сме малки сред времето-
търсим с надеждата дните си! ...
Въпрос и отговор
и огрява целия свят,
буря бушува в сърцето,
сънят ми няма цвят.
Поглеждам към звездата ...