Стихове и поезия от съвременни български автори
Хайде, пали!
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...
Равновесие
Непрекъснато търся равновесие
между времето и себе си…
Времето натрупва… мисли…
като раздиплена вода… ...
Отражения
Този толкова стар булевард
с дървета над хора и грижи,
как е павирал целия град -
сиви мисли цветното движи. ...
* * *
разраства се у мен онази скръб,
мечти разхвърляни на вси страни -
ненужни са, подправени с много кръв...
Без място, без душа и без очи ...
Откровено
На фаза съм - хронично влюбен,
мотивът е рефрен.
Фантазии с мелодии на епос
преследват ме от ден за ден. ...
Привличане
хладна тръпка мина през мен.
Усетих как ме привличаш горещо,
на мига се влюбих в теб.
Потънах в твоите очи, ...
* * *
се спират –
искрици слънчеви блестят.
В зениците ми утрото
роса събира - ...
Болката
а болката е живот.
Потънал в тази клопка -
ограбен, изоставен, на душата роб.
Жално и тъжно сърцето ридае ...
Купувач
дълбае сто дъна на процепи в тебе
и думите ми разбрани – не разбрани
треперят из въздуха около мене.
Сто пъти молих те да спреш на време ...
Усещане за смърт
Към розата въздъхна.
И изсуши я цяла.
До бодли.
Във тишината светнаха ...
Самотата я уби
А вятърът танцува валс.
Момиче едно лежи на земята.
Открадната й е душата.
Тялото на мъртво прилича. ( но не е ) ...
Бели звуци
все пак
успяват
да изтриват
белите петна ...
Птицата без ято
играе се по строги правила –
повтаряли си птиците от ятото
и всички важно пляскали с крила.
Една-едничка, много странна птица, ...
Ще си простиш!
цветя уплашено се кипрят в жълто на перваза.
Унил брътвеж,
на телевизор - от новините лъха на омраза.
Столове стари, ...