Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Тя не си ти

Любими, кажи ми,
защо е това?
Твойта усмивка
изчезна сега...
Ти при мен дойде ...
970

Шепот

Ще приседна аз до голото ти тяло
и ще те покрия със цветя.
Косите ти ще разпилея
и ледения поглед ще стопя.
Най-красивия венец ...
667 1

Обезболяващо...

Добре ли си?... Знам, че те боли,
затова притеснявам се толкова.
Сълзи напират в моите очи,
защото и аз чувствам болката.
Съжалявам, не искам да те боли, ...
1.1K 2

Как искам

Как искам да избягам днес от себе си,
да мога да се скрия в непрогледното,
да стъпя във жарта с краката боси
и да попадна в света на не видното.
Как искам да лежа на топъл пясък ...
1.1K

Желание

Днес си направих хвърчило
пъстро и светло,
усмихнато, вълшебно,
като молитва полетяло
из небесната шир. ...
1.3K 7

Целуни ме

Целуни ме...
Цветята няма да увяхнат -
жадни са за огън те!
Целуни ме...
Небето няма да загърми от бяс, ...
946 6

Завещание

Когато вече няма да ме има,
земята ще си се върти, както преди
ще бъде вероятно люта и студена зима,
ще каже майка ми "Тя и във такава се роди".
Ще има и виелица, и сняг парцален, ...
1K 3

Любовта към Химера

С любов в чудовищна Химера,
да я докосна исках със ръце.
Но жертва трябва ли да има
раздялата със моето сърце?...
Дори Пегас да съм обяздил, ...
1.8K 5

Улицата

Улицата
Очите ти поглеждам,
гледащи през мен,
на улицата, дето в оня ден
гледаха те мене само. ...
1.3K 1

Звезда

Звезда
Мъжът у мен те вика с пълен глас,
а другият те следва мълчаливо
и ти като река от бряст на бряст
нехайно тъмни притоци разливаш. ...
1.4K 29

Забрана за обич

Заключих вратата! Ключа ще изхвърля,
но няма след теб да изтичам!
Сама ще приседна в студения ъгъл,
безсилна, че още обичам...
За кой ли път там ще проклинам съдбата, ...
2K 2 21

Слънце нека блести

ден след ден вали в душата ми
валят сълзи от сияйните очи
като бисери в нощта се разпиляват
в мъка и печал по тебе дните ми минават
гасне погледът залязва ...
1.3K 8

До сетен дъх...

Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?
Кой ли да попитам? ...
887 12

Обичаш ме - това го зная!?!

Лежа самотен в празна стая
и по звездите се опитвам да позная.
Очаквам знак от тях среднощен
какво вещае бъдещето още.
Далече си, до мен те няма, ...
1.4K 6

Кажи ми

Кажи ми, че въобще не те е имало.
И в миг на самота съм те създала.
Че в мътната пияна страст от виното
в теб глътчица любов съм припознала.
Кажи ми, че не си целувал никога ...
1.4K 30

Колко

Колко мечти може да има човек?
Колко от тях ще се сбъднат?
Колко въпроси през живота си той ще зададе?
Може би на повечето отговорите не ще понесе.
Колко пъти ще се спъваш и ще падаш? ...
936 1

Къщата на духовете

"Къщата на духовете"
Накрая на града,
насред полето,
обрулена от ветрове
и тъжно сива, ...
740 1 2

Привидно...

Във време на парадна самота
в сърцето ми замръзнало безбрежно.
Танцувах пак,
замислено сама
в пространството привидно нежно. ...
959 1

Net-на любов

Електронното пуйче в джоба записука.
(SMS) „Save My Soul” си помислих - умирах от скука.
И когато „отворих”, разтърках очи,
а сърцето подскочи – това беше ти!
И прочетох го дваж ...
1.4K 27

Случка

Хукна малко мече
през глава, далече.
Страх го е от децата -
скри се във гората.
Майка му - Мецана, ...
977 6

Пролетна любов

Толкова е пролетно,
когато
вятърът навън
в захлас шепти,
зад пердето цветно ...
1.6K 29

Опъната струна

По тънката нишка на липсата
пъпли уверено мрак парцалив.
Опъната струна дере тишината
с ням заглушителен вик.
В прозореца крив самотно виси ...
928 7

Лявото ми сърце

Ще заровя сърцето си (лявото)
там, под храста цъфтящи камелии.
И, оплетено в корени цяло то,
нека спи и забрави последния.
Нека милват го сенки от клоните, ...
1.3K 1 13

Фотограф

С изтръпнали пръсти на спусъка
на своите луди очи,
в унес улавяш отблясъка
на толкова чужди мечти.
Черно-бели нюанси, ...
1.8K 8

Театър

В сегашно отминало,
самодеен театър,
второстепенни роли,
глупави думи,
суетни актьори, ...
630 4

Погребение

Звън на камбана
и една дълбока яма -
наоколо само скръб и сълзи
и много тъжни души...
Всеки поднася тъжен цветя - ...
3.4K 3

Играта, наречена живот

След дългите битки за правдата
по пътя житейски трънлив,
ще забравя гнева и обидата
и искам да съм щастлива.
Ще срутя всякаква стена ...
834 3

Вълк

Гарван грачи, вятър стене,
а на скалата сам вълк вие.
Самотата го обгръща,
смъртта го целува,
а луната осветява сълзите, ...
1K 3

Изход

Глух тътен.
Сивота далечна, препречена от мрежа мараня.
Не е горещо, но е топла, тежка, първична пустота.
Посред боклука,
мяркат се прозорци, почернели дупки самота. ...
1.2K 5

Ела при мен...

Аз мисля те с най-нежните си мисли
и ти си ми в сърцето, мила моя...
целувам те и нежно те притискам,
ела при мен в студа, а не във зноя...
Ела, стопли ми тялото студено, ...
859 2

Разцъфтяха ли салкъмите

Разцъфтяха ли салкъмите мили,
там под моето късче небе,
като ято от тънки дантели
със разперени бели криле.
Пеперудени ласки от нежност ...
837 18

* * *

И шепа прах в ръката си държах
и на живота ми до някъде ми заприлича.
Ненужна шепа прах, кому е нужна тази мръсотия.
И прозрението жестоко опитвах аз от себе си да скрия.
Надежда има, се успокоявах, лъжа голяма, но нея се ...
1.2K 4

Дъга

Дъга си построих от светлини,
с различно име всеки лъч нарекох,
заплетох я с гирлянди от мечти,
та с тях дори и в тъмното да свети.
Нашарих я със пролетни цветя ...
1K 1 10

След мен...

Тихо стъпваш край мен
с наранени надежди
и представи
от грешни съмнения.
И изпиваш до дъно ...
1K 18

Уличният музикант

Дочух в далечината виртуозния тромпет,
мелодия класическа звучеше уникално,
той бе достоен за световни сцени,
но улицата беше му такава!
Днес празник в празника бе сътворил, ...
1K 2

Нормален ли си?

Подари ми нормалност,
дълготрайност и безвулгарност.
Подари ми надежда,
че всичко до мен ще се свежда.
Предмети, кибрити, чинии, ...
950 6

Дете на вихъра

Дете на вихъра
На любовта си майка, на вихъра дете
и зная - в безкрая на вечността
приятели били сме,
че познавам нежната ти душа ...
1.2K 3

Приказка

ПРИКАЗКА
Изчезна връзката между нас,
в пропастта на нищото.
А бяхме свързани с въже -
нишки от доверие. ...
570