Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз гласопРодавателят
Защо пък не? Без туй съм пас.
/а като мене еднодневка,
май няма право и на глас/
Продавам го! На мента с шпек, ...
Зов
на океан от разбити мечти,
в един свят от лъжи построен,
потънал в омраза и черни сълзи.
Върти се колелото безспирно, ...
Рецепта за магическа отвара
разбъркайте отварата внимателно сега.
Няколко мечти втечнени,
две усмивки позлатени,
във котела ги пуснете ...
Молба към времето
Вкъщи седя си и слушам навънка,
как си на воля играят децата.
Детски гласчета в ушите ми звънкат.
О, как бих искал да върна стрелката! ...
Ескиз
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове. ...
Вяра
Като крило на птица,
летяла толкова високо.
Видяла всичко. Много.
Политнаха пера ...
Приятелки
за мене ти си спомни.
Спомни си за това,
как бяхме с теб приятелки добри.
Кажи ми, защо това се промени? ...
Стих
три думи в едно,
стих прекрасен,
стих омаен.
Поспри, почакай, ...
Извор
Ти питаш ме защо съм жаден.
Защото сухо съм живял
във свят, от хората попарен,
в дълбок безсмислен карнавал. ...
Такава съм!
по вените ми стича се море.
Залези изпращам в хладината,
изгреви посрещам с дъх солен.
Такава е съдбата ми - да нося ...
сенрю
графити по детския мозък
мат/или/ура за образованието
Непоетично за непоетичното
накичен с ролки, вплетени в косите.
Не искам мургавият, дърт гробар,
без време да зарива ми мечтите.
И писна ми зад кухненската мивка ...