Досадното дърдорене побърква ме неистово.
Ужасно смехотворно е - ужасно е наистина.
Мъглива е усмивката и цялата ти визия.
И пак стоиш на мивката - аз гледам телевизия.
И чудим се и двамата - защо ли се обичаме, ...
Балада за шипковия храст
Защо между вековните дървета
и аз се пръкнах - таралежов храст,
и в тихите покои на сърцето си
отглеждам плод тръпчив и дребен аз. ...
Празна, студена стая и безброй заключени врати,
а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.
И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,
измъчена пробягвам, на крачка съм от рая.
Но в миг пропадам във адска, огнена бездна ...
Искам, искам, искам да ти подаря цветята,
те символ са на нежността ти и на аромата.
Искам, искам, искам да ти подаря морето,
със което ме заливаш, щом докоснеш ме с ръцете...
Искам, искам, искам да ти подаря вълните, ...
Дали не сбърках...
Восъчна свещ с кибрита си запалих
и тази светлина, блеснала тогава,
накара ме да видя как забравих
спомена за в сърцето ми пожара. ...
Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки... ...
Колко бързо минават годините!
Кога бях първи клас!
Държейки тетрадката и моливите,
прага училищен прекрачих в захлас!
От този ден животът ми се преобърна. ...
Не исках да си тръгвам и да плача,
когато знам, че с радостта започнах.
Сега вървя със бремето към здрача
и не поглеждам - може би нарочно.
Не исках да съм с теб и да те няма, ...
Сили ли... какво са силите без теб?
Какво е смисълът без усета във нас?
Мигове са стъпките напред...
Аз искам точно този, дори да е аванс.
Дори и да го плащам със сълзи. ...
Сбогом, мое прекрасно минало!
Ето, реших и стигнах до тук.
Макар и да не ми се нрави, реших
и ти обърнах гръб.
Сега не съм щастлива - унила, може би. ...
Понякога шестте ми измерения умират,
в окото само на едно.
А седмото от декомпресията колабира,
и бърка "щяло" със "било".
Във паузата разменят дрехи Ерос и Танатос, ...
Аз не вярвам, че твоите длани са празни,
а усмивката ти е нарисувана;
и че мислите ти неспирно треперят, треперят,
а страхът ти в сърцето бушува.
Ако скришом във джоба броеше парите, ...
Събличат си цветните рокли
дървета, в листенцата сгушили плод.
Росата тревата намокри,
разцъфна и слънце в засмян небосвод.
Денят е със люляков поглед, ...
Отново съм сама със тишината,
спокойствие и мир ми дава тя
и взирам се да видя теб в далечината,
но си оставам все така сама.
Прибирам се все тъй със тишината, ...
Най-чистото цвете на лудостта
е израснало в моята градина.
С прашец отровен по нежните листа
и красота божествена, неустоима.
Аз я обикалям отдалече, ...
Толкова се сближих с моята Самота
че престанах да бягам от Нея
и ми стана мила като жив човек
или като нямо животинче
понякога идва при мен да си говорим ...
Запомням те с...
Нарисувах си с мисли аз твоето име -
Една неизпълнена моя мечта.
Желана, отбягвана, търсена, скри ме
На облаче, плуващо в цветна дъга. ...
Кажете ми какво е туй любов,
аз питам ви без отговор готов.
Любов ли е, кат' тупка ти сърцето,
щом появи се миличкото в Нет-а?
Любов ли е, когато пък го няма, ...
Накичено е винаги със "обеци"
човешкото ухо - за назидание.
Дори "товарът" много да тежи,
не учи, а намира оправдание.
Все някой пречи му (почти) - ...