Стихове и поезия от съвременни български автори
Но
от аметистовото листо на дървото на живота,
хапваше и доволно потриваше малахитеното си коремче.
Рубинената й усмивка засенчваше
дори златното тяло на изгряващото слънце, ...
Думите
Думите
Кажи ми, че все още надежда има.
Подай ми ръка в тази тежка зима.
Но ти обърна гръб и надалеч подмина. ...
Неуловими залези
и от тежкия товар, който нося.
Защо са ми далечни твоите залези,
защо нощта е пътник,
който върви към покоя? ...
Любов
а ти оплете в думи "много сложно"...
Защо да търся бял, неползван лист?
Възможността за "да" е пак тревожна...
Да, чакам те, обичам те и знам, ...
Жената поетеса
последната и първата мечта.
Загадка скрита в дълъг лабиринт.
Царица без корона.
И майка на деца от Ра. ...
Не е възможно (В памет на ГЕРИ)
Ще останеш моят идеал за истинска ЖЕНА!
Почивай в мир!!!
Не е възможно тъй да си отидеш!
Не е възможно! Чуваш ли? Не е … ...
Хлапето
а късмета му на ъгъла дремеше,
седеше и го гледаше нахално в очите
и тъй си минаваха дните...
До днес! ...
Вълк и пудел (басня)
Веднъж се пуделът обидил,
че „глупав” го наричал всеки.
Избягал той и нос навирил,
вървял по горските пътеки. ...
... понякога изчезвам...
Изчезвам... понякога изчезвам...
между смеха и твоята дързост...
и ако някой отстрани ме гледа
ще каже: „ Не трепва... сякаш е мъртва...” ...
***
... и днес пак ще валиш.
Аз съм слънце...
... и днес пак ще изпаря капките...
... за да си останеш облак, ...
Не-щастлив край?
Някъде пред празните олтари
на опразнени сърца.
Уморени от всичката тази надежда,
не ни остава нищо друго, освен да продължаваме ...
* * * (По вените на мрака)
замря Вселенското дихание.
Разля се бавно и усмихна
едно пътуващо сияние.
В дремливата си себесъщност ...
Бяло
само мигла може,
като спомен от сполука,
в черния ми
свят тревожен ...
Летни неволи
жълто листо се отрони,
август неистово стене,
че есента идва на коня.
Лятото бързо притича, ...
Детето в мене плаче рано сутрин...
Детето в мене плаче рано сутрин,
когато във съня му се промъкват
зли вещици и плашат го до смърт!
Детето в мен по детски още стъпва… ...
Човеко!
За земята си родна си забравил,
че либето едничко за теб жалее!
По мъжки далече крачиш, Човеко,
покорно навел си глава, ...
Полет
Свещта догаря... гасне светлината...
Нощта преваля... Даже и луната
не иска да си тръгне...
Миг желан - ...
Зов за помощ
с тъга в душата,
моля ви, помогнете!
Елате при нас сега,
помогнете ни за здраве! ...