Стихове и поезия от съвременни български автори
В студа
фенери светят - залези без време.
Прокрадва се и лепне леден вятър,
в мрежата от клони арфа стене.
По запустели пейки сядат сенки, ...
Научих се...
обещавам.
Сърцето си вече ще пазя,
няма да го давам.
Защото никой не знае да го пази ...
Силата на словото
магия е -
черна или бяла,
(в зависимост от нас.)
Света си свой ...
Илюзия
мелодия от хубав филм.
Какво ли трябва на душата?
Сълзи и дъжд се сливат в мен...
Дали на таз земя дошли сме ...
Улица с аромат на мъка
Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.
Как от въпроси да се отърва?
Как гласовете в главата си да спра?
Отново вървя по улица безкрайна, ...
Без заглавие
Винаги самотни,
винаги дори,
думите през филтър -
критики, лъжи. ...
Силната жена...
Сама, гледайки двойките прегърнати и щастливи.
И ти става малко тежко на душата.
Но после си помисляш: ‘’Нямаш нужда от господар!’’
И аз съм силна... ...
Майчин шепот
Заспивайте тихо, че баща ви
от работа преди малко пиян се прибра.
Едва се прибра, блед и гладен!
Заспивайте, не плачете, деца. ...
Вълшебен извор
подгонени от вятъра вълни,
стремят се нежно да докоснат
на сърцето скритите ъгли.
Където никога не чезнат ...
Времева опция
Няма спира!
Все те гони,
безмилостно заплетен
в житейските разклони. ...
Агония
Чудиш се дали по пътя верен си поел.
В главата ти премята се тоз бесен риф.
Само той напомня, че си още жив.
Потънал някъде в ежедневието сиво, ...