246 658 резултата
Спри вятъра във мен,
изтръпва всяка моя клетка!
Поглед каменно студен
потъпква всяка наша клетва.
Завръщам се все по-далече, ...
  639 
Когато се събудиш и погледнеш към небето,
усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.
Когато заплачеш, разбираш колко си сама
и как в този свят не намери надежда една!
Но продължаваш да вървиш, ...
  631 
Изпитвам страх от този миг,
когато очите ми навеки ще заспят,
когато няма да усещам вятъра
и слънчеви лъчи по моя път.
Дали сред бездната и тъмнината, ...
  725  25 
Шуми шумът, безкрайно тихо
мълчанието,
във мрака детски глас зове,
безименно,
полубезсмъртен ставам всеки ден, ...
  658 
Надпреварваха се лудо... да ме любят...
морето... слънцето... и вятърът...
Потънала сладко... в екзотична възбуда...
лежах си... тръпнеща на пясъка...
Първо морето... жадно ме люби... ...
  1007  18 
Виждам те, виждам те в ъгъла скрита,
с бяла наметка цяла покрита.
Какво си, за Бога, дали привидение?
Или самодива? Намек? Знамение?
Дали ще изчезнеш, ако те докосна? ...
  664 
Застинала съм, когато с теб говоря.
Душата свита и моли, и обвинява
да те лаская или да ти затворя,
да те проклинам или да благодаря какво ми даваш.
Оплетох се безумно много ...
  548 
Тук беше вчера суета,
боклук остана на тревата,
и лоша жълта миризма,
да не говорим за лайната.
Камионче от «Озеленяване» минава, ...
  510 
Свещта догаря
Когато утрото ме чака,
а нощта умира,
когато бурята сънят раздира,
сърцето своя път избира. ...
  986 
Пясъкът се сипе по горещата ми кожа,
утрото усмихва се, да плаче то не може...
Лятото обича ме, обрича ме във лудост,
която ще изчезне, щом морето ме събуди...
Вятърът целува ме внимателно и нежно, ...
  1180 
Листата втъкаха лъчите от злато.
Душата ми живее в рози,
докато се събуди от пролетния вятър.
Мечтите отплуваха в здрача по реката.
Времето е картина в старинна къща, ...
  867 
Посвещение: за един малък принц
На края на земята загива времето в сапунени балони.
На детска люлка се люлее спомена ми за света...
Високо бъдещето се заплита в мъртви клони...
А ти, все още златокосия, подаваш ми рисувана овца!! ...
  802  10 
Качвам се отново
на следващия бавен влак.
Не вземам нищо, даже сака,
с надежда, че ще сляза отново пак.
В него никой, само машинистът, ...
  1309 
Не питай
Ръка ти подавам.
Не питай, не питай
накъде те повеждам...
Аз самата не знам. ...
  653  12 
Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен. ...
  593 
По пясъка вървя
и си мечтая
за лунната пътека през нощта,
как нося се по нея до безкрая...
дали е сън, ...
  728  13 
Познавам любовта.
И двете й различни страни.
Изпълва те с чувство голямо
и едновременно ужасно боли.
Познавам самотата. ...
  929  11 
Истина или лъжа,
но аз страдам в любовта!
Невъзможна май е тя...
Да се боря ли срещу това?
Да се боря ли за теб? ...
  561 
Навярно Господ е щастлив.
Блазе му.
Там, в Рая сигурно е хубаво.
Но тук
Небето от беззвездие ...
  650  11 
на една греда съм
от известно време
между къщите
запарвам мате
и гледам да не си ожуля бедрата ...
  566 
БЕЗ СМЯХ
Не тъгувам
и не плача,
но не се и смея.
Вегетирам ...
  666 
Моите деца добри
Моите деца добри,
нагиздени като балерини,
прибраха се в зори,
сякаш слезли от витрини. ...
  589 
08.09.2008
Ще ти пратя писмо в бутилка,
и дано то пристигне при теб
по- доре късно, отколкото никога
и дори да премине океани от лед. ...
  462 
Исках да напиша
стих за теб...
Но ме задушава
мирисът на нафталин.
... ...
  513  15 
Очакваш ли ме?... Вечна е душата ми,
от теб измислена, във външността се скривам,
преливаща от полетите изумрудени,
не те докосвам... само те рисувам.
Усещаш ли ме?... Капката роса съм, ...
  813  15 
По алеите слънцето пробягва
със своите есенни лъчи.
Момиче нежно там лови ги
и ги вплита в своите коси.
То отмерва влюбеното време, ...
  648  13 
Не съм ти казвала за другата -
онази, дето в мен се е смълчала,
не я научих да прощава -
душата ù е почерняла.
Да те обича, дваж - да мрази, ...
  805  11 
В главата ми пулсират ноти -
тъжна песен, стих небрежен,
тътен от стихийни бури,
Вятър във пустиня, осиротели думи.
Гласове раздират мрака. ...
  584 
Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг
съдията отгоре. И строго ме съди, ...
  1009 
Вън вали. И вътре в мене също.
Всяка капка е стрела,
забиваща се във сърцето ми.
И плача аз със кървави сълзи,
че загубих те, любими мой. ...
  1808 
Знам, че пред мен има стена
и въпреки всичко това давам газ.
Буташ ме право към моята гибел...
Чудя се, кога всичко ще избухне?...
Ще остане ли нещо от мен? ...
  1319 
В безмилостно безвремие живеем,
безкрайно обезверени, обезкървени;
влачим кръста си по пътя,
гневим се, че и ние ще изтлеем.
Сърдим се, че кръстът ни е тежък, ...
  1005 
Секс, лъжи, дрога и пари
Във вечна битка сме аз и ти,
битка с времето - за нашите мечти,
битка за всичко на света,
излишна остана само любовта... ...
  1119 
Прекършената ми душа
И душата ми пълзеше в свойта клетка,
без сила да издигне пак глава,
а спираше я само таз решетка
към така бленуваната свобода. ...
  908 
Поредна сутрин,
надежда и желание.
Пореден провал...
Нима не го очакваше?
Денят не си личи по заранта?! ...
  683 
И какво от това,
че бях там -
в ямата,
при Траяновите уши.
Бях чувала и преди ...
  435 
"Обичам те" не каза а извика силно
без глас със думи от сърце ли питам...
а моето сърце потрепна затрепери
ослуша се унесено се притаи до запетая...
поглежда крадешком към теб ли ...
  534 
През манастирските поляни диви
простря сърцето си игриво.
Посочи му пътека свята
и го отпрати през гората.
Сърцето тръгна в своя друм незнаен, ...
  504 
Много, много отдавна,
когато бях още дете,
исках да съм Василиса прекрасна.
И често, вместо мащехата на Снежанка,
заставах пред едно старо огледало ...
  499 
Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...
  1156  39 
Предложения
: ??:??