Поезия
253,2 резултата
На Левски
Левски е апостолът на свободата,
с гордост носим неговия лик
и възпяваме делата на дякона велик!
Той хвърли расото пред Бога,
за да брани български народ ...
с гордост носим неговия лик
и възпяваме делата на дякона велик!
Той хвърли расото пред Бога,
за да брани български народ ...
1.5K
2
Миди
Миди
Събирам все,
събирам по морския бряг
черупки от миди,
все празни, ...
Събирам все,
събирам по морския бряг
черупки от миди,
все празни, ...
833
2
Шепот
Спомен
Синя вечерта
загръща думи нежно.
Докосва тихо.
Стон ...
Синя вечерта
загръща думи нежно.
Докосва тихо.
Стон ...
914
13
Прекрасен финал
Прекрасен финал
Кой си ти? Не искам да зная.
Нито пък откъде си.
Искам само едно -
да ме обичаш винаги. ...
Кой си ти? Не искам да зная.
Нито пък откъде си.
Искам само едно -
да ме обичаш винаги. ...
919
2
Там
Там, където погледът не стига
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък, ...
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък, ...
1.2K
5
Не ме гадай, целувай ме!
Не ме гадай по пръстите на дните си.
Защото лава съм, изтичам в песента.
Изпяха ме щурчета на разсъмване.
По залез ме оплака, топла вечерта.
Тъй неугледна, влетях във миговете ти. ...
Защото лава съм, изтичам в песента.
Изпяха ме щурчета на разсъмване.
По залез ме оплака, топла вечерта.
Тъй неугледна, влетях във миговете ти. ...
1.5K
17
Черно-бял филм
Опъната тетивата на лък -
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много. ...
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много. ...
696
6
Нещо
Искаш нещо, с отчаяно усещане за впримченост
и знания откриваш случайно, като нещо втренчено,
където тихо да прогледнеш или с вик да ослепееш,
където светлини ридаят, без обич и не смеят
да викнат: - Звезди, обречено увиснали във въздуха, ...
и знания откриваш случайно, като нещо втренчено,
където тихо да прогледнеш или с вик да ослепееш,
където светлини ридаят, без обич и не смеят
да викнат: - Звезди, обречено увиснали във въздуха, ...
806
10
Живот
Животът е вечно движение,
своеобразна магия -
ту видима, ту невидима
е тя за очите,
но винаги е осезаема за душите. ...
своеобразна магия -
ту видима, ту невидима
е тя за очите,
но винаги е осезаема за душите. ...
709
6
Не остаряваме ли
Остаряваме ли сред звука
на онези есенни балади?
Загърнати във топлите си дрехи, зъзнем...
И очакваме след залезите светли звездопади.
А в очите ни умира по малко вяра пътьом. ...
на онези есенни балади?
Загърнати във топлите си дрехи, зъзнем...
И очакваме след залезите светли звездопади.
А в очите ни умира по малко вяра пътьом. ...
1.3K
10
В съня
Черни краски потънали,
неразгадани от словата трайни,
вековно стаени, обречени,
издълбали празните тайни.
Заграбили понятия с примеси ...
неразгадани от словата трайни,
вековно стаени, обречени,
издълбали празните тайни.
Заграбили понятия с примеси ...
747
6
Майка
Видях я. Отдалече я познах.
По улицата вървеше тя самичка,
като божията птичка...
От силна радост сърцето ми се разтуптя,
това е мойта майчица добра. ...
По улицата вървеше тя самичка,
като божията птичка...
От силна радост сърцето ми се разтуптя,
това е мойта майчица добра. ...
1.3K
3
Не гледай гълъбите!
Не гледай гълъбите! Те имат крила.
От тях си взел единствено сивотата.
Не искам да помня каква съм била,
отне ми ти докрай свободата.
Поиска да ме сграбчиш в кафез, ...
От тях си взел единствено сивотата.
Не искам да помня каква съм била,
отне ми ти докрай свободата.
Поиска да ме сграбчиш в кафез, ...
875
2