Стихове и поезия от съвременни български автори
Любовта...
Любовта, кат' пламък се прокрадва
през тунел, осеян от мъгла,
над хора влюбени обича да се радва,
обливаща сърцата им с неясна красота. ...
В тези трудни времена
В тези трудни времена,
времена на подлост, е награда
да вземеш ризата една
на ближния, да му отнемеш хляба... ...
Носи мириса на лято
люлеещ се като мъничка река.
Вкусът на лятото обсебено обича
и лее се сезонно над града.
Той носи мириса на лято, ...
Ни учаквах
ощи с първата заплата,
виднага да ми покажиш голу,
малийй, пушка си в кревата.
Ни учаквах посли да разсъмна, ...
Коктейл
Някои - стигат.
Оправят си вратовръзките.
Добавят към грима.
Нещо мърка до мен - ...
Кантата за видизма в "Ре"-минор
Не си ли виждал ти палто от кожите
на поне двайсет рижо-бели котки,
красящо гъзогръбести госпожи
и катерича шапка за идиоти, ...
Поколения
със ритъма на сезонните смени.
Оказва се, че все не са готови,
но всяко тръгва с надежди големи.
Започват столетия с пориви светли ...
* * *
поплачи малко поне.
Една сълза върни ми ти.
Магистралата на живота
ще те победи, ...
Нищо чуждо
Устните искат да говорят, но нямат сила.
Дрехите представят, думите обиждат.
Хората спорят, но пък усмивката е мила.
Всеки граби, намалението нараства. ...
Приказка горска (с поука хорска)
(с поука хорска)
Живеели в една гора,
в далечна, приказна страна,
животинки най-различни - ...
Всяка картина разказва
кротко се стелят гъсти мъгли,
спускат завесите облаци дрипави,
крият лица из гротескни ъгли.
Пейките в парка, строени в редици, ...
Едно
***
В пясъчни стъпки
на казани думи,
в сини прегръдки ...
Твоите Очи...
Студени и безмилостни са те...
но тъй искрящи... чисти и красиви...
събудиха във мене онова...
да... точно то, наричат го... любов... ...
Прощално
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.
По неписани закони ...
Някъде на север...
сега няма кого да обвиним за края.
В бялата къща близо до океана,
там, където спомените ще оставя.
Няма вече редове, нито думи ...
Някога, преди!
Беще различно преди,
някога бяхме си двете.
Със смях забравяхме за сълзи,
но хубавите ни дни са вече отнети. ...
Аз, Атеистът...
(На Апостола - Българската Светиня)
И нека ме прости, мен, малкият и жалкият смъртен, който се осмелявам да се докосна до костите му в незнайния му гроб)
АЗ, АТЕИСТЪТ!
(горд при това) ...
Времето лети
Колко време мина, може би година.
Калко време мина, броени месеци,
дни от изминалите седмици...
Колко бързо времето лети! ...
Тъга
като от допир с планинска роса.
Щастлив съм, когато съм с теб,
а после - тиха тъга
прокрадва се в сърцето... ...