Стихове и поезия от съвременни български автори
Кой плаща сметката накрая?
Шът! Не искам глас да чувам!
Омръзна ми да се преструвам!
Какво? Нахален съм? И лош?
Защо? Защото не живея във разкош?! ...
Размисъл в мечтание и спомен
и хвърлям се напред с рогата...
Не зная аз защо ли винаги улучвам грешната врата?
И моля се късметът ми да се обърне, в живота ми да блесне светлина!!!
Кога ли ще открия начина ...
Безцветно дишам
Пишем.
Спасяваме се от болките.
Дишам.
Усещам свят разединен. ...
дали ще мога...
Не мога да приема,
че теб те няма вече,
не мога да приема,
че никога повече няма да те има! ...
Тръгвам
Чиста и неопетнена,
свободна, непокорна...
Приветливо красива.
Нека бъда вечен спомен. ...
Приказка
със феи чудновати и вълшебства,
с джуджета мили и безброй игри,
дотичали от мойто детство.
И боря се със вещици в нощта, ...
Автобус
Днес нарочно реших да пропусна
автобуса задаващ се.
Тази нощ проумяла бях,
че полза от бързане няма. ...
Просто чувства върху лист хартия...
някъде, някак си,
без грижи, без хора,
просто идва и отива си.
Любов, страст, огън, ...
Не можеш
За теб съм всеки ден различна -
днес мога като сянка да съм аз,
а утре като слънце да сияя.
Днес мога силно и да те обичам, ...
Зимна
в стихията замръзнали сами,
като декори на един театър...
Титани, през времето дошли.
Велики колоси от лед ...
Порцеланова Кукла
порцелановата кукла без сърце и душа.
Тя студено те гледа с красивите си очи,
а в тях виждаш само болка и разбити мечти.
Уж е кукла, а чувства как боли и плаче с истински сълзи.
Всичко се повтаря!
>
> Големите ми дъщери къде са? - Във своя си живот вървят...
>
> Но завъртя се колелото, и ние с него се въртим - ...
* * *
щом ме видиш, о, красавецо?
Защо душата ти сякаш прикована е
към стените мрачни, черни?
Защо тъй мълчаливо е сърцето ти ...
Колхозно
Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни. ...
Обичане
Живеем днес забързано,
припряни, уморени, нервни,
заклещени във въртележката неспирна
на тоз живот, суров и мръсен. ...