Стихове и поезия от съвременни български автори
Българско сърце...
една любов в гърдите им кърви,
една душа продължава все да тича,
един човек към свойта смърт върви...
Гордостта в очите заблестява ...
Готова съм да плавам безнадеждно…
Готова съм да плавам безнадеждно…
Да търся слънцето тъй нежно…
Готова съм през ледени води да мина,
но теб, любов, да знам, че ще открия… ...
със (без) улици
а живея без
имената на тези
които съм обикнал
но никога не сме ...
Живей, Апостоле!
Проклета да е тази бяла степ!
Цял народ във примката се свива,
в един цървул, в ръждясал плет.
Проклети да са кресналите врани, ...
Когато ти си тръгнеш...
много ще боли,
със сълзи ще бъдат пълни моите очи,
и една след друга пътечка ще правят на лицето ми.
Когато ти си тръгнеш, ...
Грях
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение. ...
отрова
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря. ...
Близо до теб
Легни до мен, допри глава на мойто рамо.
Красива си, желая те, пак моя да си.
Шепти ми ти, шепти онези греш ...
* * *
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак, ...
Твърде късно
то няма и да бъде.
Още ли търсиш истина?
Тя нищо няма да ни върне.
Сега вървя напред, ...
Майка и дете
срещат топло лице.
Черни, гъсти коси
бъркат в чуждо сърце.
Топла, блага усмивка ...
Размисъл с Дякона
че Божиите правила са нереални,
щом хвърли расото!
За свята свобода пищова грабна!
И камата! ...
Добър вечер, Любов
Добър вечер!
Пак отварям вратата за теб.
Приседни, ето тук, недалече,
погали ми очите с финес! ...
Крещейки...
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко! ...
Болка
Защо физическата болка,
която ме изгаря,
не е така непоносима -
а пък обидите на близките я правят ...
Обречени... (на Левски!)
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла ...
Равносметка
от обичта себична съм пленена,
от теб оплетена съм в здрача,
забрави ли в какво превръща се палача?
Откъсваш ме преди да съм узряла, ...