Стихове и поезия от съвременни български автори
Главоболие
гранулирано внимание
отправяме на
някой си познат.
Работа. Кафе. Компютър ...
* * *
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в ...
Рози без бодли
се впива,
а цигулка свири тихо в дъжда.
Любовта от мене бавно си отива,
но се ражда нова, по-добра. ...
Кама
Забива дъкбоко и даже върти!
Душата крещи... тихо се моли...
в гърдите въглени, вместо сърце!
Очите - две пресъхнали езера ...
Булевард под Млечния път
но вече все по-рядко
и гледам този булевард,
от който
близо двайсет години черпя сили ...
Ревност
Ехо си от ада в моето сърце.
Вярата във себе си убиваш.
Никога не искаш да заспиваш.
Отдалечаваш ме от любовта ...
Хайку
Няма те и в съня ми
и дори в стиха...
Разходка до Луната
аз пак съм буйна, непокорна, луда…
Отнасям се в далечните галактики,
за тебе искам да забравя без причина…
Надеждата ме хваща под ръка, ...
Червено
от въздишките ти обвързана,
във червено страстно съм оплетена,
на червено безбрежно обречена.
С червена панделка омагьосана, ...
Древна Рила е обител
на мира и светлината.
Тя е извор чист и светъл -
храм свещен на красотата.
Слънцето по-ярко свети, ...
Завръщане
В морските простори
да витая...
Ласките ти
нека са ...
Другата половина
Сега е нощ на пълнолунието.
Затова другата половина на луната не съществува.
Нощта свети като ден.
Просторът небесен се стели около дърветата. ...
Разделени
знай, оставаш част от мен.
Знай, сърцето ми, дори разбито,
всеки ден за тебе пита...
Чувствам устните ти още, ...
Кървави сълзи
Сам, предаден от света... Отново!
Далеч от всички, седя в тъмното...
В кървави сълзи мъката давя,
да се разкрия на никой не желая... ...
Странен живот
с друга се присънваш ти, невъзвратимо.
На пътя към края му, гледат очите ни,
с приливи и отливи тъжни, морско сини.
Ден и нощ, нощ и ден той ни разпилява ...
Извайвай ме, Платоне!
която носи Майката,
Платон си крие мислите...
Нечути сред утайката.
Но аз ги чух! Несвързани. ...
Мечта неосъществима
„Хей, мъниче, къде си?”- виках аз всеки ден,
с надеждата, че ще излезеш и ще си поиграеш с мен...
И така ден след ден, докато ти не замина
и мен остави самичък цяла зима... ...