Стихове и поезия от съвременни български автори
Страхът ми отдели от мене
изпепели го с истинска любов.
В сърцето крие се от доста време,
притиснал ме е в невидим обков.
Страхът ми отдели от мене, ...
Вече жена...
а върба, силна, несломима...
Не момиче, младо и наивно,
а вече пораснала жена...
Взирайки се в очите й, вече знаеш - ...
Прилуняване
Открехвам вратата на изтръпнали спомени.
Небрежно прехвърлям годините...
Не искам отново въздишки отронени.
Не искам и чувствата. (Милите?!) ...
* * *
знаех колко е безумно,
но ето - продължавам да греша,
предадох се на зова на плътта!
Аз знам, че не трябва, ...
Усмихнах утрото в очите ти
със топлина от моя свят.
Добавих слънчеви отблясъци
и две крила, за да политат.
Сега очите ти ме вплитат ...
Дори закърпени в отвъдното ще минем...
И като в грях се втурвам към плътта ти.
Изпивам всяка капчица на този ад
и чакам още да ми подаде ръката ти.
Пресъхнал съм от жажда зарад теб, ...
Ничия
бавно, замислено, без шум...
Никой не ме търси,
мислят си, че съм тук,
но аз съм някъде далече, ...
Поглеждаш ме и казваш
Недей да казваш, че всичко свърши както преди!
Недей да казваш, че не вярваш в нашите мечти!
Недей да казваш, че се умори!
Недей да казваш, че твърде много те боли! ...
Ин-Ян контрасти
- Ако в момента си щастлив -
недей се радва, а плачи!
Плачи, че този миг е жив,
дордето мигнал си с очи... ...
Очакване
обгърната от шумната тълпа,
и се чудя дали ще те дочакам,
защото вече всичката надежда в мен умря.
Поглеждам плахо в дисплея на телефона, ...
На птиците
Тях - птиците - не ги проклинай.
Не хвърляй завист върху полета,
предначертан в небесни линии,
недосегаеми от хората. ...
Илюзия
Глупости! Той не съществува!
Защо ли го чаках до сега?!
Той не съществува.
А през целият си живот аз чаках него. ...
... Из моята вяра
Виждаш ли колко мислиш за мене
и вярваш, че всичко така си върви,
спечели любовта ми, за да бъда със тебе
по начина, който ти прецениш. ...
Вървят...
Протяжна песен на щурец.
Здрач. По стъмнало щурците се събуждат.
И в далечината - мъничка светулка.
Бегла светлинка... ...
Единствена Надежда...
Търгуваше с отпадъци.
Люлееше се, бледна,
летеше сред припадъци.
Крещеше мимолетно. ...
Сребърни капки
Видя ли колко романтичноморето сред снега шуми?Вълните тихичко се плискат,снега превръщат във лъчи.
И всичко сякаш заблестяваот малки капчици-сълзи,а в мене мигом оживяватна милия ми топлите очи.