Рисувайки изгрева..
В миг дори звездите вече не греят,
а потъват бавно в сладка забрава.
Къшей по къшей луната погребват
под мантия от цветна коприна... ...
>>>> Родила съм се без баща, но в
>>>> светъл ден!
>>>> И Бог изпратил е човек прекрасен,
>>>> за да се грижи той за мен!
>>>> Тогава аз поех по розов път, ...
Отмъщение
Ти тровиш ме със свойте изблици на гняв
и ме унищожаваш толкоз бавно,
но капчица по капчица отровата събрах
и бих използвала я срещу тебе явно! ...
>> Дали театърът най-сетне свърши?!
>> Май износихме и маските си вече!
>> Дали вярата в лъжите накрая се прекърши,
>> кой от двама ни пръв от тях се отрече?!
>> ...
Силно, искрено и от душа,
aз те обичам, желая ненаситно.
Мисля си - "Колко е със теб красив света?",
oткакто съм със теб, той "порозовя"...
Tи си съкровище безценно, ...
Така привличаш ме безумно, че не спирам
да се взирам в теб и да те провокирам,
с поглед хвани ме,
умееш ли към лудостта
да танцуваш и прокарваш пръстите си ...
Изгубена в съня ти
Спи... не желая вече нищо друго.
Унеси се в пошлостта на нечий грях.
Остана неразбрано моето признание
и гордостта превърна се във прах. ...
В твоя свят всички нощи са смели,
а луните - бронирани стражи.
С думи пълниш цевта, после стреляш.
А асфалтът е стар и паважен.
В твоя свят всеки мрак е сакрален - ...
Аз не питам дали е поезия
моят грешен, неравен стих...
Щом от него до край изтрезнея,
ще живея смирено живота си тих...
Но в съня ми ще идват неканени ...
Нека миг помълчим преди тръгване!Кой ще тръгне - аз или ти?Е, не знаем, но има ли връщане,щом потегляме в различни страни!
На прага си подадохме ръцете.Преглътнахме горчивите слова.Докоснаха се сенките ни слети,а спомените вързахме в торба!
Детето ни е малко. Не тъгува.Поглеждаше от весела страна,че ...
Събрах ги в едно, после ги пъхнах, между редовете,
размазани на листа. Изписват и прочитат, рисуват я дори - душата!
Сътворих ги, извън реалността!
***
Интересувам се от това, което ме държи под напрежение, правя ...
(защо я има болката, защо?)
С почупени нокти, с напукани устни
по стената се бавно катеря.
И моите мисли се блъскат нечути
в лабиринта на сиво-панелния блок. ...
Някога ще си отида по-напред от този свят,
ала ти не ме забравяй, в парка идвай вечер пак!
И по нашата алея, щом припадне лепкав здрач,
тихо, тихо ти пристъпяй - в дъното ще чакам аз.
И на пейката позната ти ще видиш две следи: ...
Няма те до мен, когато плача.
Няма те до мен, когато съм сама.
Няма те... Дори и да заплача...
Няма те... Има те като мечта...
Искам те до мен, когато плача. ...
Тълпата е стонога и многоглава хала.
По улиците броди вездесъща.
Помита самотата. Обсебва ме изцяло,
а после ненаситно ме поглъща.
Усещам се частица от странен организъм. ...
Стоиш пред мене със усмивка на лице
и не знаеш колко много си ми причинил.
Гледам те и трепва моето сърце,
спомняйки си колко много си ме наранил.
А ти не знаеш за оназ тъга, ...
Да плача вече аз не мога,
сълзите ми се сляха нейде със прахта,
загубих аз мечтите си и не мога
назад времето да залича.
Искам да се смея, а не мога, ...
РАЗВИДЕЛЯВАНЕ
Свят ми се завива вече в моя виртуален свят!...
Думи - още неизречени, някъде в ефир летят...
Някой ги попива, търси смисъла, забоден в тях.
Аз си шепна като Пърси колко нощи пропилях... ...
Далеко, далеко, някъде в небето, няма значение точно къде.
Далеко, далеко, някъде в небесата, няма значение точно в кое,
живее Звездната принцеса.
Косите й са обсипани със звезди, а тялото със звезден прах.
Тя не обича да говори много, но усмивката й е красноречива. ...
Искам да видя обратната страна на Луната!
Протегнал, бездиханно-жаден, ръка си
и устни, да долепя с любовна целувка!
Защо, защо - Светая светих - никого не допускаш!?
Искам да знам, желала ли си земните ни блясъци? ...