Стихове и поезия от съвременни български автори
Влюбената в онзи
винаги наричаш ме така...
Влюбена? Зависи...
... Но все пак, да, това е любовта...
"Влюбената в онзи" ...
Болка, тъй неустоима
не мога, нямам право аз да те обичам!
Само приятел ли, ах, тези очи,
отново поглеждат ме, но пак се отричам.
Отричам се от себе си, помни, ...
Халата във мен...
Халата във мен болката
измива във прибоя,
за да види с широко закрити очи,
как кленът ухажва пак звездите. ...
Последно
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен. ...
Делнични мисли
>> деца около мен надбягват се, играят.
>> Това е то животът, гледан исторически,
>> в децата ни е смисълът, а те дори не знаят.
>> Приличат на стихия, която в своя ритъм ...
До неузнаваемост се търся...
Но губя се за миг и пак
към звезда блестяща тръгвам
да сглобявам себе си, за да си бъда аз.
Но думите се свършиха. ...
Ако искам
и няма да повярвам на словата,
започващи с поредната вълна
от дълбините на лъжата!
Ако искам, ще забравя сутринта ...