Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Защо вярваш на Лъжата?

Не вярвай, че за теб плача още...
и на всички други думи, казани от мен...
не гледай лицето ми и тъжните очи...
не се чувствай виновен...
за всичко, което ми причини... ...

Iliqna123

Поезия

1.1K

ВЯРА

ВЯРА
Какво, по дяволите, търся
в живота си неизживян?
До края бремето ще нося
на неосъществения си блян. ...

nickiv

Поезия

1.5K 6

С О Н Е Т

Не може пролетта да ни спаси
от лятото на гладни пеперуди,
от есента на нашите заблуди,
от зимата с окапали коси.
Не може да ни върне наготово ...

Cona

Поезия

1.2K 7

След дъжда

В гората - лятна буря брули
зелено-жълтите листа.
Със въздух се напълни планината,
протегна се, когато слънцето изгря
над тъмните и остри клони горе - ...

Ладида

Поезия

1K 3

Досега

Досега... не съм плакала,
не съм харесвала аз досега,
не съм обичала аз досега,
не съм вървяла по ръба
на остър нож и досега не съм ...

Ладида

Поезия

850 2

Пясък по ноктите перлени

Свети денят във ритъма земен,
ангели носят изгрев небесен,
въздух облизва топлите пръсти,
пъстра вода те прегръща.
Ти си нежност, от сила родена, ...

Ладида

Поезия

773 2

Защо?

- Защо те срещнах чак сега? - попита. -
Защо не бяхме други аз и ти?
Защо, обречени да се обичаме,
един без друг по своя път вървим?
- Въпросите са много. Спри човече. ...

аннавлад

Поезия

785 5

Никога... Къде...

Аз съм причина и следствие от
порива си за развитие.
Когато перата ми пораснат достатъчно
дълги, ще мога да докосна Небето...
А дотогава твоите очи с цвят на Октомври ...

cheshire_cat

Поезия

846 4

Верният път... (Срамът)

Нека чуем шибания ти
план, как да оправим нещата.
Попаднали в този капан,
можем ли да рестартираме играта?
Как отново да сме добри, ...

Момичето...

Поезия

750 2

Обичах!!!

Разкървени потрепват моите устни -
отварят се само да кажат
"Обичах!",
намалява и почти чезне пулсът...
сърцето примира, ...

U_N_K_N_O_W_N

Поезия

1.2K 5

За последно

Мълчиш...
и лъхаш ми на зима!
Така студено е леглото
под плътта ми!
Домът е топъл и уютен, ...

U_N_K_N_O_W_N

Поезия

1.1K 5

Дом

Всичко вложихме в този имот:
твоя къртовски труд,
мойта кървава пот,
силата на ръцете
и туптенето на сърцето. ...

Nelsan

Поезия

834 3

На "приятелката"...

Обличаш сърцето си в обещания за истинската любов.
Вплиташ лъжи в молитвите за щастлив живот.
Бъркаш пламъците ревниви със страстта.
И всяка нощ без кавга, е рожба на безсмъртната надежда.
Вървиш през снега и си правиш пътека, ...

posh`

Поезия

1.1K 7

Зов

Ще задушиш ли моята любов,
ще я разкъсаш ли и хвърлиш на парчета?
И няма ли да чуеш моя зов,
в очите мои да погледнеш?
Не те виня аз днеска за това, ...

Зои

Поезия

1.1K 7

Път

Как да вярваш в живота и хората -
всеки миг е пълен с горчива тъга?
И в теб идва често умората,
и чувството, че не живееш сега.
Ти знаеш ли, живота е игра ...

Зои

Поезия

1.1K 4

Разговор със смъртта

Малкото момиче на камъка седеше
и със смъртта разговор редеше:
"Ти коя си, ти каква си? И защо си тук дошла?
"Аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра."
"Как така закрила, как така сестра? ...

sunshine9

Поезия

2.1K 3

Приспивно

Спи, мое малко дете, сребърен Месечко грее,
за да се чувстваш добре, нежно и Вятърко вее.
Тихо в стъклата шепти зимната вечер и пита
искаш ли да доловиш музика, в сънища скрита...
С обич ти смига звезда, звездна целувка ти праща. ...

mimitenedi

Поезия

758 4

Сензитивно

Не ме укротявай, днес съм стихия -
безумно голяма вълна, причинена
от разтрепераните земни недра.
Не укротявай сърцето ми...
Имах толкова много звезди ...

aranhuez

Поезия

921 3

Момиче с две лица

Момиче с две лица. Това съм аз.
Ту съм смела и добра.
Ту в душата ми бушуват
мъка и тъга.
Смея се на всеки спомен сив. ...

PLAMEN4ETYy

Поезия

974 10

Върни се

В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.
Обичах те и безнадеждно ...

gorqna

Поезия

2.4K 6

Салто мортале

До тебе вървях, до днес заслепена,
във бурята нежна, от твоята страст,
и салто мортале сляпо направих,
в морето бездънно на чувствата ти аз.
Богиня Диана със лък във ръката, ...

Mili4ka

Поезия

925 1

ТРЕВА ПО ПЪТЯ

ТРЕВА ПО ПЪТЯ
/една история с вече щастлив край/
Като клоун, избягал от цирка.
Като път, под тревата полегнал.
Аз все чакам последната спирка ...

Довереница

Поезия

988 12

АПОКАЛИПСИС

Тишината ми каза, че лудият вятър
е тръгнал надолу да дири разплата.
Духът от бутилката скита свободен
и слага наляво и дясно окови.
Обръща представи надолу с главата. ...

Довереница

Поезия

983 11

РАНО Е

Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят. ...

Довереница

Поезия

947 13

Да бъдеш човек...

Колко е тъжно да нямаш живот,
а всички да казват, че жив си!
Колко е страшно да нямаш криле,
когато родил си се птица.
Жестоко е някой да те създаде, ...

gorqna

Поезия

1.2K 10

Цвете

Може да съм цвете,
но не съм кокиче.
Аз съм роза със бодли
за всеки, който иска да ме нарани.
Около мен са тръни, ...

ustina

Поезия

1.1K

Аз съм

Аз съм това, което съм -
понякога зла и нещастна,
понякога мила и добра.
Любовница и съпруга
за бъдеща душа. ...

ustina

Поезия

1.1K 2

Може и да съм...

Може и да съм смешна,
но и да бъда толкова нежна.
Може всеки ден да те псувам,
но и всяка нощ за тебе да бълнувам.
Може да съм зла и демонична, ...

ustina

Поезия

1K

Буря

В този син прекрасен ден
колко е красиво!
Ала облакът до мен
е преоблечен в сиво.
Скоро пак ще завали ...

gorqna

Поезия

832 1

Широко затворени очи

Бавно осъзнаваше се моята душа.
Проглеждаха очите и съзнанието ми обременено.
Това, което писал си ми, е било лъжа,
на друга всичкото било е посветено.
За нея тайно страдал си, нали? ...

Mili4ka

Поезия

886 1

???

Любов?
Уж съм изпитвала,
но не съм сигурна.
Щастие?
Смяла съм се, ...

PLAMEN4ETYy

Поезия

743 7

Разстояние

Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.
Хиляди думи, изречени някак, ...

Aske

Поезия

1.2K 13

*

Моливът,
с който пиша,
се скъсява след всяко стихотворение,
чупен от яростни чувства,
острен с новородена надежда. ...

jantreya

Поезия

960 11

Не пускай тишината

Не пускай тишината да си иде.
Единствено чрез нея ми говориш,
а думите са бисерните миди,
които не поиска да отвориш.
Не знаех, че е толкова прекрасно ...

jantreya

Поезия

1.1K 22

*

Събуй нахаканите думи
и влез на пръсти в мисълта ми.
Разкъсай довода разумен
и остани по чувства само.
Свали студената си кожа ...

jantreya

Поезия

839 7

На тръгване

Разкрий сърцевината на нещата
и сто цветя в едно за мене слей!
Да бъде най-нежно на Земята,
измислено с сърцето и душата!
Ела, със неперфектната любов, ...

тюркоаз

Поезия

785 6

Виолисте, засвири ми

Виолисте, със своята виола засвири ми,
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!
Виолисте, със своята виола засвири ми, ...

тюркоаз

Поезия

662 2

Поход

Човечеството, тръгнало на поход...
От памти век върви напред...
Открива своя огън...
Писмо и четмо идват му на помощ...
И все се взира... ...

тюркоаз

Поезия

711 3

Вечно млада

Вечно млада
Луната ме гледа с големи очи,
затаила във себе си и болка и радост.
Не знае да плаче, не ще да тъжи,
тя пази във себе си вечната младост. ...

Лорелай

Поезия

878 6

Кахъри (ама бели) :)

Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам, ...

Етчи

Поезия

779 8

Стихове и поезия от съвременни български автори

Защо вярваш на Лъжата?

ВЯРА

С О Н Е Т

След дъжда

Досега

Пясък по ноктите перлени

Защо?

Никога... Къде...

Верният път... (Срамът)

Обичах!!!

За последно

Дом

На "приятелката"...

Зов

Път

Разговор със смъртта

Приспивно

Сензитивно

Момиче с две лица

Върни се

Салто мортале

ТРЕВА ПО ПЪТЯ

АПОКАЛИПСИС

РАНО Е

Да бъдеш човек...

Цвете

Аз съм

Може и да съм...

Буря

Широко затворени очи

???

Разстояние

*

Не пускай тишината

*

На тръгване

Виолисте, засвири ми

Поход

Вечно млада

Кахъри (ама бели) :)

Опашка