Стихове и поезия от съвременни български автори
мъЖка
Дългите
мигли на
последна надежда
постилат пухени пътеки щастие. ...
Не съм ли вече актуална?:):(
Взе на глас да си мисли баба Жана...
- Нима не съм красива вече?
Я виж, Пена с млад любовник се повлече,
а по-стара е от мене... ...
17,15
Числото на изгубените в себе си...
Те посрещат сенките на деня в ума си без страх...
Те се спускат от върха, за да стигнат по-високо...
Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет... ...
Бях каквато съм
а бях и слънце, бях и мрак,
бях пясък в буря необятна
и песен бях, която не изпях.
Безпътна сянка е душата ми химера, ...
Да стреляш по целта
и биещият дяволски откат,
във всяка нова утрин силно лепнат!
По мене стъпват...
Истински болят! ...
Една нощ
една нощ паднах в пропастта,
залитнах в тъмното,
към бездната политнах
и там сред хищници ...
Oбичам те
че ти ще бъдеш моята съдба,
спаси ме от прегръдкте на Ада,
изпий с целувки моята тъга!
Не ме е страх да бъда наранена, ...
Нали бяхме приятелки ?
Познаваме се все едно от 1 000000000 години ,
знаеме си думите, смеха,
преди се карахме като кобили,
но един ден просто се получи между нас. ...
На самота ухае
Ще се върне ли щастливото време?
Съмнявам се...
Че те оставих да тръгнеш без мене...
Съжалявам се... ...
МОЕТО МАЛКО БЪДЕЩЕ
Засмяното ми бъдеще обича
за всичко да разпитва и бърбори.
За него в мрака вещици се стичат,
а принцовете с халите се борят. ...
***
а душата ти е слънце.
Изгрева чакаш
в мъртво море.
Не палеше ли онзи ден и вчера ...