Поезия
253,1 резултата
Моя реална страна...
Пейки празни в приказния парк
и лампи прекършени светят едва,
летящо обгръщане в облаци прах
и стрелите на вятъра бършат мига.
Чува се ехо, тишината пропява, ...
и лампи прекършени светят едва,
летящо обгръщане в облаци прах
и стрелите на вятъра бършат мига.
Чува се ехо, тишината пропява, ...
1.5K
7
ЛЮБИ МЕ
Постой така, за миг да те погледам,
във мене образът ти мил да съхраня,
да изучавам всяка твоя малка бенка
и всеки белег - по тебе пареща следа.
Постой така, оплел ме във ръце, които ...
във мене образът ти мил да съхраня,
да изучавам всяка твоя малка бенка
и всеки белег - по тебе пареща следа.
Постой така, оплел ме във ръце, които ...
2.7K
12
Гордост
Плача! - за какво? - не знам,
сърцето ми се къса -
за какво? - не знам.
Сутрин усещам празнота,
липсва ми нещо, ...
сърцето ми се къса -
за какво? - не знам.
Сутрин усещам празнота,
липсва ми нещо, ...
739
4
Нищо няма значение
Когато вървиш без посока,
когато не знаеш какво търсиш,
нищо няма значение.
Сам си, няма на кого да се опреш,
няма на чие рамо да поплачеш, ...
когато не знаеш какво търсиш,
нищо няма значение.
Сам си, няма на кого да се опреш,
няма на чие рамо да поплачеш, ...
1.6K
4
Чиста любов
Слънцето изгрява,
отразявайки се в морската вода.
Вълните се разбиват,
стават на нежна пяна.
А тя тъй нежна и невинна, ...
отразявайки се в морската вода.
Вълните се разбиват,
стават на нежна пяна.
А тя тъй нежна и невинна, ...
875
2
Демонът говореше
Ти искаш ли да бъдеш безпощаден,
попита демонът едно ридаещо момче,
силата да побеждаваш да е твоя
и никой никога да не може да те спре.
И в този ден, когато имаш всичко, ...
попита демонът едно ридаещо момче,
силата да побеждаваш да е твоя
и никой никога да не може да те спре.
И в този ден, когато имаш всичко, ...
916
7
Не сте сами
Над злощастните
съдби на нашите сестри
черни облаци витаят,
спомени кошмарни
в сърцата ни оставят. ...
съдби на нашите сестри
черни облаци витаят,
спомени кошмарни
в сърцата ни оставят. ...
1.2K
4
Фаталната марионетка
Защо ти е жена, щом имаш дванадесет капризни фукли. Нима ти трябвам, не ти ли стигат тези твои горди кукли? Безжизнени марионетки, отвън – дърво, отвътре – кухи. Лицата – съвършени, очите им – безжизнени и сухи. Усмивките – замръзнали в последен стон, с последния каприз, излишен знак за алчността, в ...
1.6K
2