Стихове и поезия от съвременни български автори
Лудост
но нека помълча!
Да преглътна укора на онези другите,
жевеещи почтено в низостта.
Изгарят сълзите ми очите, ...
Жива е сълзата
на дишаща изплашена сърна,
роди се и намерила покоя
пречистваща, спасителна сълза.
Люлее се и плавно се процежда ...
Моля се
Бездушието - силно ме гнети.
Умирам, но душата ми съзира
надеждица и в трудните ми дни.
Надеждата, че може да съм нужна ...
Щастливка
Вярвам, родена под "силна звезда".
Щом любовта за девиз съм приела,
знам, ще ме води през трудна съдба.
Искам със обич сърца да обгръщам! ...
В търсене на себе си
къде съм, защо съм...?
Хиляда въпроса във миг
самота.
Такава ли всъщност, ...
Един ден в миналото...
Нe ща приятелите ми да плачат
когато аз напусна този свят
и вместо в гроб мъртвото ми тяло да полагат,
бих искала прахта ми да разпрьснат, някъде над някой бряг.
Не ща и хората да ме споминат, ...
Откровение
Седя с писалка синя във ръка
и съчинявам върху листa бял.
Но думите не идват лесно, мъка,
поради туй, коет' съм преживял. ...
Самота
В гората
косът пее песента,
вълк си зъбите наточи,
чака лиса да изкочи.
Ежко-Бежко се чумери, ...
Пролет
и започна да се чуди
от къде са тез цветя
и къде е зимата.
После мечо осъзна, ...