Стихове и поезия от съвременни български автори
Истината е свобода
Винаги минава се през смет.
Мръсното разбутвай, не събирай.
Дълбоко е. Желая ти късмет.
Истина на плитко не вирее. ...
Крокодилски сълзи
отчаяно скитащ се
и губещ мотивите
на всеки минатюрно
малък крясък. ...
Лятото е близо
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...
Писано - орисано
Което е орисано, кинжал е заблуден.
Засилени за скока си, закачаме връвта.
Пронизани от откази, захапали стръвта.
Посрещаме почудата през ириси невесели. ...
Почти до Рая
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...
Есен е дошла
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
Изтрезняването
Пияни сме със теб сега, но не от вино,
а от Страстта ни: и разблудна, и невинна...
Но за изтрезняване часът ако настъпи –
бих искал аз във път да ни завари Скъпа!... ...
Посмъртно към Радой (Ралин)
как ни липсваш в този строй.
Че без твойте каламбури
все стоим си със потури,
а се мислим за велики ...
Септември
свършек на жега
или хладно начало?!
Защо мислят те - гаден,
маркираш ни порив на есенен тракт, ...
Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено... ...