Стихове и поезия от съвременни български автори
Сякаш става нещо с мене
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг, ...
Ех, пролет моя
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
...В облак ароматен дим
тъгуват за пчелите.
Бяха златни дни!
Отлитат…
https://www.youtube.com/watch?v=83MubW20GHY ...
Черно-бяла снимка
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
Ковачка на съдбата
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ ...
По пътя на мечтите
Усмихва се, гали с топли лъчи.
Поемат двама - момче и момиче,
по пътя на свойте мечти.
Връхлитат ги бури, но те продължават, ...
Уличният музикант
Да ви разкажа история една.
Изкарал съм аз моята китара
Защото друго нямам на света.
Ще ви раздам от мойте думи прости ...
Апокалипсис – просто трябва да изчакаш
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...
Плетач на дантели
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...
Няма да е все така
по житейският си път крачиш с вярата.
Назад не поглеждай но миналото запомни,
върви и гледай напред, за бъдещето мисли.
Когато в трудности ти си навел глава, ...
От бряг до бряг
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...
Обичам те, когато...
навън вали дъждът
и капчици вълшебно
танцуват и блестят.
Обичам те, когато ...
Самота
В непрогледна тъмнина
никъде не виждам зеленина
Греят звезди и луна
на големия небосклон ...
Довършвам реда ти
И те губя.Топиш се напролет.
Побелявам.Довършвам реда ти.
Заземявам конвулса неволен.
И те чакам.Да рукнеш в сълзата. ...
Мрак
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...
Да бях те обичала
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...
Снишаване
синила от бича, следи от теглото...
Иван Вазов
Ний не искаме във НАТО,
ний сме кротък, горд народ. ...
Сезони
лястовичка прелетя
Кокиче цъфна,
дойде пролетта
Жарко слънце грее ...
Последната сцена
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...
Надпис върху надгробна плоча
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...
Огънят на зографа. Щрих любов (2)
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...
Прости им, Боже, алчни и безумни!
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
Размених се с дъжда
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...
Само чиста еротика
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене ...
Някога
мнозина опитаха
да намерят пътя към мойто сърце.
От пламенни страсти
до сухото “здрасти” ...
Бели лястовици
Последно студено от вчера
в бяло облича земята ни,
и всяко минало случване
изстива, стопява тъгата ни! ...