Стихове и поезия от съвременни български автори
Генерали
Тъй Радев… на битка го кани!
А Бойко, с усмивка баджанак му приписа!
Набързо… добре го “нахрани”.
Със мъже - генерали - днес се гордеем! ...
Спомен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...
Кажете: Беше луда, беше гола
парченце от душата всеки стих,
сълзите си наливах, вино пивко
приятел бях. Приятел не открих.
И риеха в душата зли копита, ...
Тържествен чар даряваш на света
словата си щом аз те видя в миг.
Така си хубава - ах, този лик
разпалва чудно цялата душа!
И нежността сега не е лъжа. ...
Еликсир-загадка
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина,
да откраднат мед в комбина.
Тихо те ще се промъкнат, ...
Тук съм, мамо...
Кой така виртуозно засвири?
Може би... от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен,
да изпее ми сам песента - ...
Носталгия
Скитниците на Планетата
влюбени в Безкрайността
са моряците в моретата:
някак си – извън Света... ...
Писмо до всички
Надявам се Стихът ми да Ви бъде гост.
За дребни теми няма да говорим.
Душата има нужда от един анонс!
Да си припомним пътя на ... ...
Сладък кораб с весел капитан
първо си горивото зарежда,
щом загрее, после литва плавно
и разпръсква тонове надежда.
Слънчеви усмихнати любови, ...
Ода за духа
как глупаво се мръщят и мълчат
и с тъга откривам прилики омразни
между тях и хората от родния ни кът.
Някога велики войни, с история ...
Мечтаната ми мила ти бъди
Но как променя се душа, кажи ми!
И чувствата, чертите ти любими,
не бих оставил аз в мъглявина.
Това е все едно от светлина ...
Когато есента е много късна
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...
Проклет октомври
на септември рухна.
Като мъртво листо
на паважа.
~ ...
Вековен пример
ту жълта е и ту червена.
Сякаш роден политик
в поредно обиграна схема.
Когато почне да вали, ...
Корабът "Любов"
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне!
Разумните се вслушват в други хора.
- Но аз си имам, мамичко, сърце! ...
„Сиромашко“ лято
но не е и вече есен –
през дъжда и Слънце грее,
вятър вие... Често бесен...
... Ей такова смътно време ...
Есенна България
погалва есенните цветове,
денят подобно златен път ще мина
над часовете - обли върхове.
Ухае ми на топъл хляб домашен, ...
Стандарт на социална общност
Удобството да бъдеш предвидим
обслужна често нечии стремежи.
Надиплили ефирни струйки дим,
по мен полепват хвърлените мрежи. ...
Наведена глава
пред турският ятаган,не преклони снага.
Ти своята свята вяра никога не предаде,
вдигни гордо глава, бъди горд с историята.
Вдигни ти гордо глава, на Аспарух си сина, ...