Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Вяра

Не стига вяра...Къс по къс я сбирам
в душата си отново да я върна...
Изгубих правото си да избирам,
не знам защо късметът се обърна...
В живота свикнах да не се оплаквам ...
1.2K 3 11

Липсваш ми

Ти толкова много ми липсваш
изгубена светла звезда.
Ти толкова много ми липсваш
далечна, прекрасна мечта.
Сърцето ми страда за тебе, ...
490

Кой

Кой света ще преобърне
само за да те прегърне?
Кой сълзите ще изтрива
и ще прави теб щастлива?
Кой толкова ще те жадува, ...
551

Недостиг на любов

Понякога не стига вятърът в косите ми...
и слънцето не сгрява скованата от студ душа,
понякога далече са мечтите ми...
на хиляди, и милион и една сълза...
Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай, ...
683

Това е любов

Когато казваш, че съм красива,
без грим и прически,
и косата ми решеш,
с четка от пръсти.
Когато се изгубя, ...
787

Не тръгвай любов!

Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят, ...
921 2

Да скочиш... за мен

Да скочиш
от ръб на Вселената,
затворен
във някаква капсула,
увит , ...
928 1 2

Как да се справим с омразата 1

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя, ...
824 5 18

Всичко си ми

Когато летиш със сълзите
не вярвай,че изгрева ще те ослепи.
Когато се криеш в мечтите
не вярвай,че злото не спи.
Когато разтваряш ръце ...
862

Луди хора

Аз ще те срещна, зная рано, или късно,
там под дъжда случаен миг подгонил.
Мехурче шарено сред локвата ще пръсне,
на сто искри Вселенските закони.
Дали защото ще е есенно и мокро ...
634 3 7

Обичай ме

Ще ме обичаш ли, ако ти кажа,
че вътре в мене никой няма
и от себе си желая да избягам?
Едва ли искаш да останеш.
Ще ме обичаш ли, ако не зная ...
549 6

В кризата

След лятото, изпаднахме във криза:
Инфлацията почна да пълзи.
И сметката ми, взе да не излиза.
Заплувах сред несвойствени води:
Паскъпването, взе да ме притиска. ...
747 5 19

Полет (на Й)

Високото небе надвесва мислите
и пропастта е бъдещата гара...
Опитвам се над него да летя,
с криле да те отнасям към олтара,
Единствена любов от сбъднат сън, ...
810 19 12

От свише

обич
любов и
добро да са
наша от свише природа
423 1

Недоизказано

Ти си този в когото намирам утеха и радост,
и броя часовете когато те няма до мен,
а когато боли ме от толкова много неистини,
ти ми казваш - Сега ти е тъмно, но утре е ден.
Ти си онзи когото в кошмарите викам на помощ ...
963

Просто ей така

Не мога да привикна с този свят,
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...
1.1K 11 16

Синьо

Студена ни е вече есента,
дъждът разголва призрачни дървета.
Сякаш облаците - сива канара,
надолу дърпа някой със въжета.
Шепне ми раздраният улук, ...
888 1 4

Кръговрат

Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада, ...
1K 11

И, те така

Добре съм, но ще се оправя!
И в моя двор ще пекне слънце.
Господ бави, ала не забравя
и на всеки всичко ще си върне!
Аз пред съвестта съм чиста, ...
679 5

Здравей… и чао

Душата ми пропита е от мъка,
съдбата ми тежи кат планина
Очите ми -небе са, и вали.
Сърцето ми -на пепел , от тъга.
Съдба проклета и отровна, ...
773

Хора без лица

Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала, ...
1.3K 5 11

Спомени с Луна

Спомени с Луна
Ти помниш ли онази
изпълнена с фантазии –
безумна нощ, в която
лудуваха телата?... ...
469

Рана

А туй твое жестоко мълчание, Яно
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш, ...
545 2

Навярно ти

Не мога да заспя, не мога,
навярно ти сънуваш ме в нощта
и затова сънят ми бяга,
докоснал тази нощна красота.
Ще бъда нежна и красива ...
508

От тук, до вечността...

Когато е студено, прегърни ме.
Задръж ме здраво в своите ръце.
Премръзнала, бездомна... приюти ме
в най-топлото на своето сърце.
Ако остана някога без име, ...
1.4K 9 26

Hасън

Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...
551 2 11

Не са ми нужни палуби и мачти

Да поспоря, позволете!
Корабите са за хората
в океани и морета
да пътуват неуморно.
Ако буря се надигне ...
1.3K 6 19

Обречени

крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича, ...
1.1K 1 3

Поне за мъничко да бъда пролетна

Ще ме забравиш ли, тъй както вятърът,
забравя да танцува с пеперудите,
а вечер ще ме търсиш ли във виното-
в червеното, тръпчивото и лудото?
Ще ме подминеш ли, тъй както влакът, ...
880 7 9

Сладки за мама

Мамо, искам аз да ям!
Нека сладки да направя,
после с теб да ги изям!
Знаеш, мога да се справя,
нали вече съм голям! ...
1.3K 3

Накратко

Мило, студеният, есенен, монотонен дъжд
ми навява горещо, лятно, щуро гушкане,
отнасящо ни в цветно, пролетно, уханно цъфтене,
утихващо в уюта на топла, зимна, бяла приказка!
955 1 5

Писма от непознат

Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет, ...
709 16 25

Жената

Тя е красива и толкова необяснима,
понякога – силна, понякога – ранима.
Вечер нежна мила и добра жена,
сутрин нервна, буйна стихия една.
Веднъж е като слънцето усмихната, ...
489

Старият моряк

Кораби и лодки, и фъртуни,
бури, и цунами, и порой,
щастието искам да целуна
и да любя, а си имам кой.
Искам на мечтите да се кача, ...
1.1K 1 10

Плодно семе

Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви
и като мека пепел спомен разпилян
поляга кротко в Божията длан,
като дете, не знаещо къде отива.
За него е Земята дом и е красива, ...
506 4 5

Мъглата

Явява се неясно очертание,
като че ли - изплъзнато от нищото.
А фигурата бавно се извайва
и с плътност тя пространството насища.
Очите ти пространството обгръщат. ...
737 6 10

Усмихвай

любов — усмихвай заревата
сетивата и
сърцата
320

Червеното ти отива

Мак ли си на полска нива,
лале ли си от нечия градина?
Горска ягода край пътя, дива.
Червеното страхотно ти отива!
Червената ти рокля толкоз тясна, ...
1.1K 2

...

Без интернет за два-три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
605 6

Светлина бъди

/на едно новородено ангелче/
Дете, когато се роди
вселената блажено се усмихна
и мигом тя криле ти подари,
по своя път безгрижно да политнеш. ...
1K 4 6