Задушница е, да спомним близките…
Във този ден, със скръб пак спомняме за своите
родители, деца, роднини и приятели,
че в друг свят, по- красив, но рано във покоите
съдбата, безвъзвратно е изпратила. ...
Тишина е. Навън са момчетата.
Нейде татко им делника бори.
Малко сприхав. Войвода на четата.
Своенравен. Добър. Непокорен.
Те го слушат. Попиват му думите. ...
Катерим славни равнини
и покоряваме високи низини.
Чрез отдалечаване към близостта
и истината - паралел на реалността.
Окървавен старик в окопите лежи. ...
Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини, ...
Цветя положих на гроба ви
и шепа череши за „Бог да прости“.
С добро до един споменах ви
(няма да скрия) през го̀рки сълзи…
Често в съня ми сте гости, ...
Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...
Простил съм ти отдавна, но защо ли
мисълта за тебе тлее още?
Аз виждал съм те в най-различни роли,
в най-дългите непредвими нощи.
Изтиквам от пространството полека ...
Страхувам се, уви не от смъртта
и не от туй, което после ме очаква.
Страхувам се най-много от това,
че паметта ми някой нагло хаква.
А, искам всичко да запаметя ...
Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...
Трепкат листата, крила на пеперуди,
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...
Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст, ...
Магията на нощта ме завладява...
Тъгата на деня - унищожава.
Бавно и мъчително се нижат дните,
поддържат духа единствено мечтите.
С лилаво обагрям те в съня, ...
Дъждът – щастлива дълга филантропия
на капки, кацащи в случаен ден.
Реалност, не объркваща утопия –
следобед с топли капки украсен.
Очите си открехвам, само гледам, ...
Когато си говорим - не мълчим,
когато тялото ти с мен говори,
когато ме поглъщаш със очи,
когато със живота с тебе спорим,
тогава те усещам като дъжд, ...
Безоблачното време е утопия.
Навън вали... Вали и вътре в мен.
И мокри птици кацат по прозореца -
ще бъде студ. Бодлив. И предрешен.
Дете съм. И рисувам слънчогледи. ...
Разкажи ми - това за което мечтаеш
Говори ми - за всичко което желаеш
Пусни ми - мелодия с нежна цигулка
Налей ми - любимо сладникаво вино
Запали ми - огън в камина ...
Потентността ми мери са по скалата на Рихтер,
а в страстта ми, топи се стомана...
По-човечен съм дори от Хитлер
и веган съм... с апетита на пирана...
Красив съм, а и много атлетичен, ...
Луната е пълна. А пътят - все празен.
Очите ми властват над мрака.
От Бога прокъ́лнат, от Дявола мразен,
ела... В полунощ ще те чакам.
Оставях ти знаци. Сърцето разбито ...
Дето се е убивал този жадувайки за живот в открито море. Е погубвал и най - хубавите си мечти. Да се отдаде ! Простирайки ръце към притихналата бездна на морето. Неведнъж стоял е , над бездната надвесен , с горда мъка в душата си живял е. В заключени простори , неумолима пустота. Той често сам себе ...
В притихналата ми предсънно стая,
влетя врабец, огледа се замаян.
" Подгизнах!– каза. Но отлитам щом,
оставя къс небе и в този дом".
Навън гърмеше бурята отколе. ...