Ти идваш човече в моята страна,
с любима жена и деца, със сестра.
И народа български те приема с топлота,
с протегната ръка, една човешка доброта.
Ти идваш, избягали сте от жестоката война, ...
И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...
Поизбледняла е от студ тревата,
над тъмните ù пазви дреме скреж.
Поизсребрява бавничко луната,
звездите тихо чезнат от копнеж.
Копнеж по недоизживяно лято, ...
Ще те целуна и ще си отида*
преди сълзи в очите ти да видя,
преди ръцете ти да ме прегърнат,
преди да тръгна, да не се завърна...
Ще те целуна и ще се стопя в нощта, ...
Рисувах те, тъй дълго те рисувах,
с мъглата на щастливите мечти.
Звезди събирах, докато сънувах
и с тях създадох нежните коси.
Стрелките на часовника потапях ...
Ти в мен си тази котка светлосивата,
която нощем съвестта ми драска.
Деветия живот. И си отивате.
С плътта ведно. Ни укор, нито ласка.
И знам не ми е време за умиране, ...
За по - лека в бъдеще съдба,
без товар от минало обременена,
искрената прошка от Душа,
е чистата Енергия Благословена.
Да прощаваш искрено е Божи дар, ...
Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...
Заблудени от илюзиите свои, наши,
Стоим и мислим, мислим и ст(р)оим.
Треперим, от самия страх уплашени,
И вечер неуспехите броим.
А пред нас завърта се светът като на лента. ...
Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...
Мартенски сняг – неочакван и късен,
зимата иска да върне назад,
без да ме пита, снежинките ръси
с бял, заскрежен от студа, водопад.
Нямам въпроси, снегът ми харесва, ...
Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден! ...
Стои войник със жълто-синьо знаме
на пост в окопа с мисълта:
"Какво ли със детето ми ще стане?
Дали ще бъде роб, или на свобода."
Стои и няма мраз и глад за него. ...
Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...
Дими с лулата, седнал във вигвама,
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем, ...
И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...
Ти спомняш ли си българино за Батак,
за онова старо време ти си спомни.
За кланетата, за ужасите си спомни пак,
и не забравяй историята, нея запомни.
За кървавият турски ятаган и зверовете, ...
И споменът за нас избледнява,
от пожълтелия лист на времето,
а клепачите притискат сълзите -
за мечтите, в откраднато минало.
Твоят път не свършва с мен, ...