20 318 резултата
В такова време няма какво да правиш, освен да слушаш щурците.
В такова време няма какво да правиш, освен да отвориш книга, и да четеш нечии стихове.
В такова време без да искам започвам да гледам звездите.
И чувствам как топлината излиза от сърцето на старите мои кокали.
Сред мириса на сено, скрит в ...
  187 
Забравили за цел и за посока,
улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.
Измисляйки си мимолетни драми, ...
  148 
Срещнах по пътя си жени – като изворче :
Като ги виждах – и ожаднявах,
покланях се, пиех бавно сладките им глътки
и за всяка капка благославях.
И жени по пътя срещнах - като плод : ...
  182 
Дори да исках няма как да бъда
удобната за всекиго от вас.
С различна съм съдба, а и присъда,
родена трудно, в буреносен час.
Очите на душата ми са сини, ...
  165 
Навън е абсолютна киша-
и вятър вей,и дъжд вали.
Аз поседнал съм и пиша..
А дано, но надали1
Изливам чувства и копнежи, ...
  150 
Живея по средата на живота,
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят, ...
  215 
Съхрани се. Не слизай от стремето.
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
  163 
Преда със думи, времето е кука,
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, ...
  147 
Събужда се природата полека
Иззад баира слънцето изгря
Омайни мириси се носят надалеко
На пресни билки и цветя.
Там птичка някъде изчурулика ...
  173 
Уморих се от чакане,
празни надежди се нижеха в дните ми.
Търсих разбиране
в срещи безсмислени.
Вглеждах се в образи ...
  149 
Живеем във фалшиви времена.
Усет ако имаш даже малко,
виждаш колко срамно, колко жалко,
примирено свели сме глава,
между вечно свити рамена. ...
  176 
Мрак, буреносни облаци в нощта.
Душата се вие над гмежта.
Лети високо тя над небесата
Рее се в космичната безтегловност
Със звездния дъжд в грациозност ...
  150 
С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...
  110 
Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
  301  10 
Черни, тъмни, непрогледни -
гласове злокобни, за твой упадък жадни.
Оглеждат се наоколо, изчисляват и преценяват
кога свободно е поле за мисия 'изтребване наред'.
Истина, лъжа, перцепция - измама. ...
  191 
Само смелите
Посвещавам тези редове на нашата приятелка Петя, която стоически издържа на всичко и успешно беше трансплантирана преди няколко дни. Ти си пример за смелост и доброта, Пете. С теб сме!
Съдбата прави ни понякога подаръци
Понякога пък получаваме от нея незаслужени ритници
Така устроен е В ...
  232 
Всичко се плаща
В живота всичко има си цена-
любов, богатство, щастие, мечти!
И там, на касата пред вечността
сметката си всеки ще плати! ...
  263 
Най-покорно стоя и завързвам очи доверчива,
покажете, сестрици орисници верния път,
че душата ми нощем с горчива тъга се опива,
всяка скрита сълза за сърцето е равна на смърт.
И подавам ръка, накъдето решите водете, ...
  205 
Стих е преведен от смия автор.
На крилете на илюзии, в небето тревожно,
Ти се рееш високо, целият свят стана невъзможен.
Сенките танцуват, формите губят граници,
Ти си пленник на сънищата, без право на други традиции. ...
  223 
Когато нещо си отива,
не се опитвай да го спреш.
Усмивка нова те залива
и чака да я избереш.
Отива си пресъхнал извор, ...
  225 
Който не краде, няма смисъл да работи.
Който краде, няма нужда да работи.
Иде ера на получовеци - полуроботи.
Крадете, бе... идиоти!
Не са виновни тез, дето живота ви ядат и делника, ...
  290 
Веригите на време и пространство счупих,
на пук на сивотата
аз летя.
Високо,
докосвам аз небето, ...
  128 
В горещината се чуват само стонове
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...
  198 
Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...
  131 
Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...
  206 
Избягах... от своите дрехи...
Свободен съм вече... и гол...
Клошар-вятър мина и взе ги,
и хвърли в морето от сол.
Избягах... от своите мисли... ...
  182 
Излиза малко евтина. Не струва,
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...
  324 
Понеже дрънкам врели-некипели,
или пък меч, а дребна съм. Уви,
каквото чели сте до днес сте чели...
От утре нищо. Карай да върви...
Понеже всяко чудо три дни трае, ...
  170 
Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...
  285 
Детската душа е чиста
повече от снежна писта,
от изворче в гората бистро,
дори от слънцето лъчисто.
На ангелите тя е дом ...
  633 
Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..
  291 
БЕЗ ПРАВО НА ВРЪЩАНЕ
Препуснал по пътя на времето,
отронва се новият ден,
притиснал снага върху стремето,
от слънце след черната нощ озарен. ...
  337 
Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...
  299  13 
Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...
  385 
Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.
Готов съм да заложа, ...
  428 
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...
  452 
Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
  443 
Ключе, но не от пощенска кутия.
Врата, с ръждясала брава.
Аз.. среда на празна стая
И прах.. навсякъде е прах..
И мисли, виещи във мен.. ...
  506 
Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...
И за какво ни бяха дните? ...
  134 
Вече за него никой не пита
как от овчар стана крал,
как овърша света със своята свита,
за разгулният живот, който е живял!
За концлагерите аз чест ще заложа, ...
  206 
Предложения
: ??:??