670301
1,387 results
Ще те чакам
на другия бряг на живота -
там, където реката
навлиза в скали,
и, набрала енергия, ...
  656  12 
Докато стиховете ми зоват,
ще бъда тук във този сайт,
на този кръстопът.
Дорде очите ми се взират,
ще боли и стиховете ми ...
  990 
Сграбчвам те и те повличам към дъното -
там, където се вият косите ми,
с водорасли обвивам сърцето ти,
октоподи придърпват към мене душата ти,
пясъците по дъното се завихрят ...
  427 
Изтрий го онова писмо,
в което ти се моля
да идваш в моите мечти
до атоми подробен!
Съгласна съм от своя свят ...
  394 
Всяка сутрин
имам сеща с Вятъра
да му измитам следите;
и с Къпините –
да почиствам бодлите им ...
  269 
Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...
  589 
Във празната черупка на страстта
беззъбо се развива морализмът
и всеки миг, щом пръсне над света
стерилна доброта, като къртица
отваря паст, поглъщайки пръстта, ...
  363 
Ако пак ме поканиш на среща
(а аз искам това да се случи)
обещавам да давам надежда,
че възможно е в теб да се влюбя.
Няма толкова да се смущавам ...
  463 
Тревожно сиво.
Напрегнато червено.
Засрамено във белотата жълто.
Невидимо от черното безредно бяло.
Разпръснато на хиляди посоки гълъбово синьо. ...
  364 
Те са в състояние да погребат и слънцето, ако се предам; тези сиви, гладки дюни, които времето навява всеки миг върху моите спомени! Ах, ако вярвах, че от дюните ще поникне трева и току-виж - кактуси, които цъфтят, макар и веднъж на столетие! Но като питам сърцето си има ли в него надежда и хъс да и ...
  519 
Човек има нужда да вярва. Човек има нужда да вярва в нещо стабилно. Какво по-стабилно на пръв поглед от вярата? Човек вярва в Бог, защото подсъзнателно или не усеща собствената си преходност, слабост и колебливост. Как да вярва единствено в себе си, като знае, че утре… Не! Може би още след миг би мо ...
  2186 
Случвало ли ви се е да прочетете нещо, което ви очарова дотолкова, че си казвате: “Сякаш аз съм го писал”. И страшно да ви се приисква да го прочетете отново. Но когато го направите след известно време, с учудване да откриете, че смисълът не е бил този? Или поне думите, които сте си мислели, че сте ...
  1976 
Чувала беше, че женските сълзи озадачавали мъжете. А когато се появят, докато се любеше? Тогава той спираше ли за момент изненадан, за да си каже: “Нещо не е наред”? Може би си мислеше, че те са резултат от възбудата? Или не ги забелязваше, докато тя скришом ги изтриваше в завивките? Или набутваше т ...
  638 
буквите
ме гледат изпитателно
от екрана
докато тракам
внезапно пламват ...
  358 
Като съквартирантки на душата ти сме –
за всяка има стая.
На пръсти стъпваме,
не смеем да празнувме,
по-тихи сме от сенки. ...
  576 
Жестока беше битката, приятелю!
Жестока беше битката със себе си
Да превъзмогна свойта неувереност
И да разбудя стражата разглезена.
Тъй дълго ги оставих да бездействат, че ...
  1116 
Душата ти се разпиля
като разбит кристал
и само който те обичаше,
събра от късчетата.
  289 
Седнала съм на ръба на времето;
в тишината свършва лятото
с пламъка на догоряла свещ.
Странно колко много живи твари
пъплят и се гонят сред листата ...
  394 
Не знаеш ли – така се влиза в ада:
с червените криле на раменете;
с изострените нокти, безпощадно
на темето ти впити; с огън, вплетен
в косите ти на плитка, невидяла ...
  1450 
Времето се изви
като безопасна игла
и закопча своите краища –
онова, което тропоса
във младостта, ...
  326 
Потисната лъжа!
Като куршум,
заседнал подло
някъде в корема;
откъснал бъбрека, ...
  464 
Невернице Любов!
Ти пак ли идваш?
Надничаш иззад ъгъл? Наблюдаваш?
Дали съм още
толкова наивна, ...
  365 
О, не, не си мисли, че ще изпусна
душата си като пребито куче
да дойде пак пред двора ти да куца
и да квичи, и да квичи беззвучно!
Когато го видях, че е ранено ...
  507 
- Къде са бурканите? Нали се връщаш от село?
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...
  1308 
Аз съм вече дама на възраст,
така да се каже;
тихичко си отглеждам
една котка и две костенурки;
децата ми ...
  340 
Провокирано от "Листи есенни падат" на Д. Димитров (hero)
Всяка есен, любими,
"Листи есенни падат".
И преносно сме с теб "преди зимата".
За това, може би, ...
  1072 
От десетките ти "обичам те"
запомних само онова "не ми харесваш чак толкова".
От стотиците "ти си единствената"
чух само "обичам разнообразието и разнопосочието".
От хилядите пъти "намерих" ...
  331 
Последният жабок
дори не пожела да се покаже.
Изпращахме си есемеси,
писахме по-дълги мейли. Даже
и снимки разменихме – ...
  351 
напоследък
познанствата ми
със хората
текат като буен поток
под краката ми ...
  292 
Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то
с умрели истини!
Почти като ...
  380 
Не спя.
Издърпвам сънищата
за косите, като луковици,
а те,
захванали сърцето ми, ...
  402 
Топка зрели предателства
ми засяда на гърлото;
пипалата, прорастнали,
в ноздрите ми се мърдат;
яйцевидно учудване ...
  418 
Капки сме.
И се стапяме
от безсилие
да не текнем
при гравитация, ...
  388 
В началото и в края само
човек може да обича така.
В началото –
когато доброто е негова цел и посока
и си няма представа за ...
  589 
Със сигурност ще се родя отново
(в това прераждане се провалих) -
уж исках да извадя най-доброто
като заложби в мене, но уви,
оказах се ужасно променлива. ...
  300 
Последната любов
сега е тиха
и по гръб лежи
във полумрака.
От телевизора ...
  349 
Мислиш със клише на младостта.
Ала аз, отдавна уморена
от геройски битки, вече спя
на дланта на моя Бог-вселена.
Моите деца ще дават плод; ...
  543 
Искаше ми се
с теб да вървим така
по софийските улици.
По петите ни
да ни гледат със завист ...
  381 
Това е твойта улица.
Тук жегата се смесва със потта
на хората, прииждащи безгрижно.
Един дълбоко неизвестен пианист,
загърбил улицата, ...
  347 
Първи сняг!
И за пръв път е толкова стиснат!
Всяка малка игличка
в пикограмите студ
заприличала ...
  289 
Random works
: ??:??