Не намирам утехата в думите
и пътеката ми се губи в сълзите.
Господи, уморих се от търсене,
от жадуване се смрачиха и дните.
Нажалиха се моите салкъми ...
Искам те, по-силно от болката в мен.
Искря, от обич разпалвам жарта...
преливам се в лъчите на твоят ден.
Ласки парят... изгарят плътта.
Издигам се нависоко от желание, ...
Разлиствах я луната, като цвете,
да търся в нея влюбена душа,
звездите ги обхождах със молитва,
изричана с магията на любовта.
Живях на залеза в душата ...
Ще облека луната в нова дреха,
а старата ще метна през простора.
Светкавици ще блеснат за утеха
на вярващите в новолунието хора.
И тя все тъй желана, омагьосана, ...
Ще завали пороен, летен дъжд.
Дърветата празнуват дъждочакане
и шепнат листите почти без дъх
за капки, изжадувани в сънуване.
Ще завали тъй дълго чакан дъжд, ...
Тя е там, в пазвата на вятъра,
сгушена в усмивката на изгрева
долита, звън на пеещи щурчета
във тревата, ехо цветно в тишината.
Тя е там, зад мислите притихнала. ...
"Не се ли умори, попита я луната,
да ме разлистваш лист по лист,
да търсиш в мене светлина позната,
която пренаписваш в своят стих."
Не се ли умори, я питаха звездите, ...
Погледни във очите ми, тихи жарави,
заровени в пепел от време и думи...
още тлее тангото с последните стъпки,
разпалвани от влюбеност в сълзи.
Погледни във душата ми, песен от есен, ...
Онази музика... тя свиваше зениците
на огнени парченца лудо щастие,
със светлина сияеше по дланите,
със миговете на обичане в копнение...
Което вятърът догонва във съня си, ...
Стъпките в очите й кънтяха
... и ядоха от нея лешоядите...
душата й в отломки състариха,
самите те, за да останат млади.
На булчинската й премяна, бяла, ...
Тичай, страннико, тя те чака зад залеза,
в рокля пурпурна с тънък воал.
И очите и светят с искрите запалени
от любовния, див, твой пожар.
Бързай, страннико вятър, към запада, ...
Събуждам се с протяжното тиктакане
на часовника, отмерващ безвъзвратност.
От разпиляното на нощите прозирам
във погледа си снопове наивност.
Пред огледалото събирам частиците, ...
Ето, вдигна се слънцето, нависоко.
И запали денят своите мисли,
с маранята в откъснатост ехото
на къдели от жар се разнесе.
А небето е синьо и кротко, ...
Tегобите не могат да си носят,
товарът, знам по себе си, тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят, ...
Ще те обичам днес,
премисляйки за грешките от вчера,
а утрешното ще промисли себе си,
далеч от моите цветни измерения.
Защото днес е времето в очите ...
Защото те обичам, зазорявам,
в усмивката на изгрева се раждам.
Защото те обичам, още вярвам
във вятъра, когато го докосвам.
Във топлото на слънцето подреждам ...
Не ме запомняй, не сънувай!
По мен не страдай никога,
когато веят ветровете, полюшват
листите от нежност на брезите.
Разказват им за обичта на времето, ...
От звезден шепот рокля си скроих,
обувките откраднах от луната,
в косите вплетох от, на сините реки,
най-светлите проблясъци на пясъка.
Наметнах раменете с цветен шал, ...
В такава нощ, небето побеляло от звезди,
луната златна от надежди е притихнала.
В очите, тихото пристанище за птиците,
в гнезда от обич съм ги приютила.
Шептя им думи, понятни само за крилатите, ...
Попитай вятъра, той ще ти разкаже
за синята ми обич, сбъдната в небе,
когато ме полюшваше в дланта си
с лазурие от незабравчените цветове.
Попитай слънцето, то помни топлината ...
Намерих те във утрото в сияние,
застлало с ласка миглите ти.
Със привидението от съня ти
дойдох очаквана във мислите.
Посрещнаха ме нереални спомени, ...
Светло утрото, тихо наднича
на паважа по пръстите сънени.
Тротоарът с трополене се буди
от стъпките на уморени клошари.
Булевардът се слива с лъчите ...
Да запалим звездите в очите си!
Искаш ли? Тази нощ да празнуваме
и да слеем душите си с истини,
тези, дето в съня не забравяме.
Моя звездна любов от мечтите ми, ...
Луната е изпълнила небето
с въздишката си кехлибарена,
звездите - наниз от душата ми -
във алено трептят обагрени.
В порой от звездопадни светлини, ...
Такава съм си, взрив от нежност,
притихвам мълниите с обичта си.
На птиците раздавам вечерта си
на хапки от трошиците любовност.
В очите си събирам ветровете, ...
