donchevav
82 results
Знак ми трябва и вяра –
след толкова дъжд
Толкова дъжд се изля – не престава…
тихо и кротко – през целия ден.
Мокър, светът покрай мен отминава, ...
след толкова дъжд
Толкова дъжд се изля – не престава…
тихо и кротко – през целия ден.
Мокър, светът покрай мен отминава, ...
599
8
Ескиз за чайка, тръни и пера
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
664
8
На билото
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
534
6
Сребърни мисли
на чаша обич с парфе
Сребърни нишки
изплитат в листата
сянка на мисъл и нежна печал, ...
на чаша обич с парфе
Сребърни нишки
изплитат в листата
сянка на мисъл и нежна печал, ...
353
7
Балада за стария чардак
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек. ...
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек. ...
610
6
За обичта възкръснала - прераждаща и чиста...
Отиваш си… И не очаквах друго…
Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?
Сълзи аз нямам – правя ти услуга:
държа се, както ти си се надявал. ...
Отиваш си… И не очаквах друго…
Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?
Сълзи аз нямам – правя ти услуга:
държа се, както ти си се надявал. ...
377
9
Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета. ...
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета. ...
338
4
С любов на решето…
Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни… ...
Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни… ...
1007
1
28
Все тази болка…
Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми, ...
Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми, ...
406
3
https://www.youtube.com/watch?v=dWdGFHa8Pz4&feature=player_embedded
Още седмица-две…
Още седмица-две -
и навън ще се стопли,
ще се синне небето, ...
Още седмица-две…
Още седмица-две -
и навън ще се стопли,
ще се синне небето, ...
577
4
To go below...
И цъфтят на дъното цветя…
Изгребах душата си
от наноса речен,
от черната тиня, ...
И цъфтят на дъното цветя…
Изгребах душата си
от наноса речен,
от черната тиня, ...
535
14
Душата ми пържи кюфтета
Не зная дали съм
аз някак орисана,
но все ми се случват неща,
с които във другите ...
Не зная дали съм
аз някак орисана,
но все ми се случват неща,
с които във другите ...
382
5
Предпролетно нощно адажио
Щом разпилее се зимният ден
в тъмен бакър, над градчето угаснал,
с ледния полъх пристига при мен
жалост по нещо нетрайно, неясно. ...
Щом разпилее се зимният ден
в тъмен бакър, над градчето угаснал,
с ледния полъх пристига при мен
жалост по нещо нетрайно, неясно. ...
510
7
Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...
495
13
Твърда валута
Решило,
че е разменна монета –
сърцето
в мен удря с юмручета ...
Решило,
че е разменна монета –
сърцето
в мен удря с юмручета ...
347
Балада за старата бяла кола
На тротоара,
в пълна немара,
на сянка под старо дърво,
стои изоставено ...
На тротоара,
в пълна немара,
на сянка под старо дърво,
стои изоставено ...
479
Този, когото
виждах в сияние,
на колесница –
с лавров венец,
когото сънувах как ...
виждах в сияние,
на колесница –
с лавров венец,
когото сънувах как ...
498
5
Неизбежно…
Безлично, тъжно, стряскащо - така
изтляват на деня ми цветовете,
оставят сива, пепелна следа
и стъпки в нея, бягащи по светло. ...
Безлично, тъжно, стряскащо - така
изтляват на деня ми цветовете,
оставят сива, пепелна следа
и стъпки в нея, бягащи по светло. ...
325
2
С цветовете на дъгата
рисувам нощта…
Синьото,
дето люлееше дните ми,
тръгна да търси нови метличини. ...
рисувам нощта…
Синьото,
дето люлееше дните ми,
тръгна да търси нови метличини. ...
444
4
И казвам на козите: "Къш!"
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти, ...
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти, ...
470
4
"Най-голям шум при сблъскване
предизвикват празните мисли."
Аристотел
"Мразя те - обичам те!"
Белият лист, който вчера изписах, ...
предизвикват празните мисли."
Аристотел
"Мразя те - обичам те!"
Белият лист, който вчера изписах, ...
504
8
Вместо довиждане…
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда. ...
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда. ...
370
2
НА РЪБА НА УТРЕШНИЯ ДЕН...
/Edge of Tomorrow/
/на учителя… с любов/
Утро ново ме буди, денят пак ми се мръщи,
как сама да реша да изляза от вкъщи! ...
/Edge of Tomorrow/
/на учителя… с любов/
Утро ново ме буди, денят пак ми се мръщи,
как сама да реша да изляза от вкъщи! ...
714
1
Летни емоции...
Моята сянка, горката –
мисля, от мен се срамува:
крие се зад полата ми
и подозирам – ревнува ...
Моята сянка, горката –
мисля, от мен се срамува:
крие се зад полата ми
и подозирам – ревнува ...
756
2
Истината: Колко време вървя така през света – все сама и сама…
Лъжата: Хей, има ли някой тук?
Истината: Я, все пак не съм била сама! В този живот имало и други скиталци като мене. Здравей! Коя си ти?
Лъжата: Аз съм Истината!
Истината: Сега излъга! ...
Лъжата: Хей, има ли някой тук?
Истината: Я, все пак не съм била сама! В този живот имало и други скиталци като мене. Здравей! Коя си ти?
Лъжата: Аз съм Истината!
Истината: Сега излъга! ...
1341
1
1
Всичко, което докосна,
бяга встрани
като капка живак,
разпилян по погрешка.
Оказва се май ...
бяга встрани
като капка живак,
разпилян по погрешка.
Оказва се май ...
529
6
На този, който все още ме води
по гълъбов пух към Луната
Казваш, че имаме всичко и аз
вярвам в това – но все гледам луната
как пълна-препълнена, намига към нас, ...
по гълъбов пух към Луната
Казваш, че имаме всичко и аз
вярвам в това – но все гледам луната
как пълна-препълнена, намига към нас, ...
653
2
Тази сутрин,
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца. ...
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца. ...
1200
Светът ми – шал, плетен от опита,
от годините, че и от грешките,
напоследък все се разплита,
от молците наяден във дрешника.
Плетен – преплитан, разплитан, ...
от годините, че и от грешките,
напоследък все се разплита,
от молците наяден във дрешника.
Плетен – преплитан, разплитан, ...
429
2
Мотиката на майка ми изчезна
В утрото на спомена се връщам,
сънно газя тихата вода,
плясъкът ù с болка преобръща
в мозъка ми старите неща. ...
В утрото на спомена се връщам,
сънно газя тихата вода,
плясъкът ù с болка преобръща
в мозъка ми старите неща. ...
346
4
Утрото на двора буди ме
... и не съвсем...
Тази сутрин утрото стана
по-рано,
да пие кафето си с мене. ...
... и не съвсем...
Тази сутрин утрото стана
по-рано,
да пие кафето си с мене. ...
392
Позволете ми да се защитя...
/опит в стил „Даскалска поезия”/
Светът ме обвинява,
че насън летя.
Мисля, имам право ...
/опит в стил „Даскалска поезия”/
Светът ме обвинява,
че насън летя.
Мисля, имам право ...
255
Гълъби пред Кауфланд
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени - ...
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени - ...
558
6
***
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха ...
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха ...
447
2
Поредната пролет дава ми знак
от календара с усмивка приветна.
И аз се усмихвам на новия злак,
на новото слънце, на баграта цветна.
След сивата зима - небивал разкош ...
от календара с усмивка приветна.
И аз се усмихвам на новия злак,
на новото слънце, на баграта цветна.
След сивата зима - небивал разкош ...
465
Светът е прекрасен, щом в него сме двама
Синьо сияние трепти над ливадите,
нежен полъх разплита лъчи,
гони зайчета слънчеви в младите
тръпно дъхащи влага треви. ...
Синьо сияние трепти над ливадите,
нежен полъх разплита лъчи,
гони зайчета слънчеви в младите
тръпно дъхащи влага треви. ...
498
2
Юрдекът ни Пачо, дванайсетгодишен,
на майка ми в двора бе на почит и чест:
хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затова премного злочест.
А после, после отиде си майка ...
на майка ми в двора бе на почит и чест:
хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затова премного злочест.
А после, после отиде си майка ...
395
Ние, от подножието на Централен Балкан
Имаме кон. Казва се Петко. Конят е порода медил. Идва от дивата планина на Централния Балкан. Когато го видяхме за първи път - ахнахме: беше нисък, набит, целият обрасъл в косми - като истинска мечка. После свикнахме. И Петко свикна с нас. Но макар да ни обича, ...
Имаме кон. Казва се Петко. Конят е порода медил. Идва от дивата планина на Централния Балкан. Когато го видяхме за първи път - ахнахме: беше нисък, набит, целият обрасъл в косми - като истинска мечка. После свикнахме. И Петко свикна с нас. Но макар да ни обича, ...
1238
1
Храст от роза отвън - вътре котката...
Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката,
и ще изляза да те търся.
Биньо Иванов ...
Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката,
и ще изляза да те търся.
Биньо Иванов ...
600
2
ГРАДИНКАТА МОЯ НЕ ИСКА ДА СПИ
Градинката моя не иска да спи.
Черешите зъзнат - бленуват за сняг,
снегът обаче обул е кънки
и с леда по реката е хукнал на бяг. ...
Градинката моя не иска да спи.
Черешите зъзнат - бленуват за сняг,
снегът обаче обул е кънки
и с леда по реката е хукнал на бяг. ...
390
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
