krasnoarmeec
43 results
Блясъка в очите на вълка
е по-червен дори от кръв човешка
и от подпалени огньове във нощта,
от роза алена във нощ гореща.
А воят му във нощната мъгла ...
  663 
Спомените, оставени далече назад,
понякога обичат да се връщат,
да пият пак от наш'то здраве,
със настоящето да се ръкуват и прегръщат.
Споменът ни, оставен далече, ...
  648 
ВЪРХЪТ
К. Косев и А. Ахмедов
Там земята е нищожна там и времето стои.
Там минутите се стапят и земята се руши.
Там не цъфват вече вишни и тревата не расте, ...
  777 
Животът търси брегове...
Разкъсвайки вериги стоманени,
изплитайки килими от трева,
животът кръстосва морета
и търси като кораб брега. ...
  565 
Пианото пращи във центъра на сцената.
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак. ...
  695 
Цигарата все още пуши,
дими прогорливо в ръката...
Зареян, погледът се свлича -
като съсирек кръв, размазан по стената.
Една мечта пред мене се съблича, ...
  770 
Някой по следите ми върви,
върви сред дебри необятни.
Вятър брули го, дъждът вали,
звездите крият лицата си златни
зад облачно черни воали, ...
  580 
100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
Точно под краката ми, с куршуми ...
  622 
Едва ли във стиха ще се излея сполучливо,
молитвата ми пак ще се окаже твърде дълга
и все тъй тягостна ще да звучи, плачлива,
изпълнена със горест и със парлива болка.
В молитвата ми пак години ще се вплитат, ...
  637 
Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...
  555 
Споменът се губи черен
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка, ...
  629 
  5188 
Като че ли от тука съм минавал,
като че ли отдавна е било
когато тука съм заставал,
вперил надалеч око.
Като че ли тогава съм те виждал, ...
  605 
„Денят е тъй тъмен,
когато си в гроба.
Там вижда се блясък
на мъртви очи.
Там (бързо забравен) ...
  690 
Разстреляха го пред тухлена стена.
Май беше сряда срещу четвъртък.
Същата вечер той беше се молил
над някакъв вехт свитък.
Ниско привел над него глава, ...
  707 
Лежа на пода със окървавени мисли,
с убити без пощада мечти
във стая със червени пръски
по мътно-белите стени.
Рафтовете гледат със презрение, ...
  630 
  1665 
Мой утрешен ден!
Изглеждаш толкова скучен,
че чак от скука по лицето ми има сълзи.
Защо си толкоз студен и ледено неподвижен?
Защо няма кой да те разтопи ...
  619 
  1600 
1940
Когда погребают епоху
надгробный псалом не звучит.
Крапиве, чертополоху
украсить ее предстоит. ...
  1249 
Като картини от недалечното минало,
във време непочувствано, а отминало,
ще спрат безлюдните улици
с желание в нелепост изстинало.
И ние, забравили спомена, ...
  696 
Ако искам, ще приема даденостите
и няма да повярвам на словата,
започващи с поредната вълна
от дълбините на лъжата!
Ако искам, ще забравя сутринта ...
  816 
Изчезва сънят в безплътно пространство,
изяден от черна, непрогледна тъма,
погълнат от нечие жадно гърло,
изгубен във черно, хвърлен в нощта.
Изчезват мечтите в тясната стая, ...
  717 
Пак ли, скитнико?
Отново ли сбърка пътя?
Пак ли дойде, блуднико?
Пак ли се изцапа света?
Пак ли ще отмиеш греховете, ...
  619 
Пилигрими
Покрай гробища и барове,
през лета и зими,
през песни и стонове,
вървят по света пилигрими. ...
  837 
  2280 
  1652 
  2317 
  2821 
  1321 
  1596  12 
  1158 
  1219 
  1311 
Попей, приятелю, преди да си отида,
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.
Хвърли изцапаната пушка, ...
  675 
Какво ли виждаш, когато ме погледнеш -
човек или изчадие... протъркан лик?
Какво говори твоето съзнание -
красива песен... или гробен вик?
Дали си мислиш ти за мене ...
  588 
Ако успея да стана по човечен и от човека
и щорите на лъжата пред мене да махна,
ще съм постигнал не целта, а идеала,
ще съм постигнал аз всичко и повече даже.
Ако когато пропадам, намеря опора. ...
  629 
Очите ми днес по-слабо ще светят.
Ръцете пък - немощни ще бършат кръвта.
Глас силен до късно ще стене:
"Загубих те, зная, но не мога така".
Днес няма да слушам какво ми говорят ...
  689 
Поредният ден на листа се събира -
поезия просто и поезия проста.
Една буква, а колко много променя
и колко е проста, и колко е сложно.
Неправилна дума... Или не на място. ...
  601 
Нощта тъй черна и спокойна.
Нощта, обвита в черен плат.
По роклята и черна пък мъниста -
звезди сред диплите искрят.
Покани ме със мрачните си ласки ...
  659 
Random works
: ??:??