libertasanima (Стела) - Works

Зимно 🇧🇬

Едва долавям зимата, но зная,
за ледените и ръце.
Не съм учудена на времето,
допускам, че ще ми даде,
достатъчната воля да се стопля, ...

libertasanima

Poetry » Love

2014-11-13T00:19:52+02:00 579 3

Черга 🇧🇬

Напластената черга разправя,
за цветовете на есенни помисли,
пръснати волно наоколо,
безпризорно и безтегловно износени.
И се бунтува от дългото време, ...

libertasanima

Poetry

2014-11-12T23:38:20+02:00 517 1

Между редовете 🇧🇬

Възкръсвам -
може би между редовете,
между буквите и между думите,
между живота.
За да напиша: ...

libertasanima

Poetry

2014-10-22T13:32:46+03:00 486 1

Сътворение 🇧🇬

Огнедишащата сила ме изпрати,
да те поглъна в своя храм.
Не бях проклятие, не бях разпятие,
но бях щастлива да ти дам
две слова на кръст положени, ...

libertasanima

Poetry

2014-10-16T18:30:28+03:00 494 1

Защита 🇧🇬

Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...

libertasanima

Poetry

2014-10-14T10:06:29+03:00 447

Истинска принцеса 🇧🇬

И лъжецът знае се ще си измили,
друга приказка подобничка на тая.
Толкоз много дами и принцеси,
лъжеца лесничко извая.
А ти нещастната девойка ще се мръщиш, ...

libertasanima

Poetry

2014-10-12T11:31:17+03:00 578 1

Спестени думи 🇧🇬

Не, тъй не се съзадава добрина,
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал, ...

libertasanima

Poetry

2014-10-08T21:57:51+03:00 567 1

Откровено с вината 🇧🇬

Зад ъгъла на всяка вяра
остава мъничко съмнение.
Ореолите са толкоз много
за едно едничко откровение,
че навярно Бог е сънен ...

libertasanima

Poetry

2014-09-30T07:34:25+03:00 518 2

Есен 🇧🇬

Не зимна, а есенна свежест си ти.
Не пролетна, нито пък лятна.
От очите ти вечна гората струи,
от косите ти - земя необятна.
Не зимна, а есенна, с цвят на листа. ...

libertasanima

Poetry

2014-09-28T21:35:41+03:00 544 3

В насрещното 🇧🇬

Не си до мен и даже не тъжа,
че празна ми е стаята, сърцето.
Не си до мен, съвсем си е така,
и даже лекичко ми е небето.
Не ме дочака - даже не помръкнах, ...

libertasanima

Poetry

2014-09-27T20:55:38+03:00 496 1

Питайте 🇧🇬

Питайте, питайте, питайте всички,
Ровете, търсете и пращайте в смут!
Не умирайте, не умирайте днес, не умирайте,
Уморения, спрелия, непитащия е луд!
Питайте, питайте, питайте ежесекундно! ...

libertasanima

Poetry » Civic

2014-08-02T17:13:31+03:00 578 2

Най-малкият прозорец 🇧🇬

Да се покатерим на отсрещната стена
и да погледнем през най-малкия прозорец.
Отреща, сигурна съм, ще стои Смъртта
и даже никак няма да ни проговори...
Но там ще виждаме и лилии, и карамфили. ...

libertasanima

Poetry

2014-07-18T09:50:55+03:00 533

Мога ли да те обичам вечер 🇧🇬

Мога ли да те обичам вечер,
в малката задушна стая,
когато дланите ти милват
нощта изписана от вещици.
Мога ли да се преборя ...

libertasanima

Poetry » Love

2014-07-15T09:47:05+03:00 631 1

Не съм се смяла 🇧🇬

Не съм се смяла на бездушна дума,
на образ на жена с поглед на дете.
На две ръце, които носят чума
и на мъдрост, която става демоде.
Не съм се смяла на погрешно име, ...

libertasanima

Poetry

2014-07-11T21:10:33+03:00 546 5

Дихание 🇧🇬

Израсла съм сред стърготините,
на дърводелските машини.
И спала съм сред летвите
и дядовите песни зиме.
Израсла съм сред падащи завеси ...

libertasanima

Poetry

2014-07-02T19:59:18+03:00 495 1

Псевдодепресия 🇧🇬

Ще си позволя за няколко дни
да бъда във псевдодепресия.
От мен не се очаква нищо нали?
Човека понякога върви към регресия...
Ще си позволя и нека боли, ...

libertasanima

Poetry

2014-07-01T23:59:34+03:00 552

клон и дъжд 🇧🇬

Клон...
Дъжд...
Под дървото мъж.
Стара ситуация -
букет ...

libertasanima

Poetry

2014-06-27T21:52:37+03:00 556

Разминаване 🇧🇬

Не се напаснахме добре ти, моя същност,
от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,
остави славянското и френското изкуство,
остави идеята, че си младеж.
Не се напаснахме и толкова, накриво ...

libertasanima

Poetry

2014-02-26T20:57:43+02:00 572 1

Психология 🇧🇬

Писна ми от тази психология,
на Фройд крилатите му фрази.
Не искам да съм Аза, То и Свръх Аза,
не ми приляга теорема като тази.
Не ми харесва Юнгианската терапия, ...

libertasanima

Poetry

2013-12-15T22:17:41+02:00 722 5

Грях 🇧🇬

О, детство мое неживяно.
О, тихи небеса и шум от смях.
Да бих говорила, когато съм мълчала-
вина да нося вместо грях.
Но аз израснах с тежки кули, ...

libertasanima

Poetry

2013-11-16T18:30:21+02:00 617 4

Психологически портрет на България 🇧🇬

Една държава, родила се от времената на легенди и митове, преплела спомените си в приказки и песни, за да ги остави на едни поети, които често умираха твърде рано, за да се срещнат с нас... Психологически портрет на България? Но какво е България тогава? Масово ще кажем, че България е хората, народът ...

libertasanima

Essays

2013-11-13T21:56:48+02:00 1.7K 2 1

Обаждай се 🇧🇬

Днес ще ти предложа телефон.
Да ми се обаждаш,
нека да е често...
Мислите ми са един милион
и да ги споделям няма да е лесно. ...

libertasanima

Poetry

2013-09-10T23:23:12+03:00 888 1

Петдесет 🇧🇬

Сърцето ти роди се на зарана,
от песни на балкана заживя.
Петдесет години - и пътека извървяна,
но душата ти съвсем не остаря.
А светът понякога е тежка хапка, ...

libertasanima

Poetry

2013-09-07T19:51:12+03:00 581 2

Първите седем 🇧🇬

Липсват ми първите седем години.
Седем по седем е равно на зрялост,
седем без седем е равно на нищо,
а нищото кръгче е - значи е цялост.
Липсват ми първите седем, прости ми. ...

libertasanima

Poetry

2013-08-25T18:00:43+03:00 1.4K 2

Сърдито с любов 🇧🇬

Моят татко е често сърдит.
От всички в семейството най е прикрит.
И с баба ми изобщо не се разбира,
типично на думите ù все опонира.
Но туй е нормално в предвид на това, че ...

libertasanima

Poetry

2013-08-23T11:36:11+03:00 649

Огледало 🇧🇬

Не се доближавай,
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко, ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-08-20T21:48:08+03:00 585

Докога 🇧🇬

Докога ще бягаме в глупавите страсти на ежедневието?
Гримирахме дните си до неузнаваемост и те изплакаха часовете си, почернени от стореното.
Не е достоен пътят на плачещия.
Докога ще бягаме в глупавите страсти на мислите?
Болна е всяка мисъл родена от суета. ...

libertasanima

Essays » Philosophical

2013-08-06T14:58:33+03:00 1.4K 1 1

Криеница 🇧🇬

"Не от мен, от себе си ще си отида."
Ще се крия във завоя
на днешното предишно
и оттам ще си помахам,
ти ме гледай скришно ...

libertasanima

Poetry » Philosophical

2013-07-10T22:56:33+03:00 624 3

Прашно 🇧🇬

Прашно ми е от думи.
Ако стълбицата на живота ми все още е така затрупана,
скоро просто ще се обърна и ще се върна.
А няма много стъпала...
Само два пъти сдържах усилията на краката си да се надигнат и да ме възкачат. ...

libertasanima

Prose

2013-06-07T23:44:29+03:00 744

Плодотворно 🇧🇬

Знаете ли, драги ми читатели... много пъпеши има на тоя свят и много дини има... Тъжна ли е тази констатация, аз трудно бих определила... И тъй, на шега, на майтап, господин пъпеш залюби някаква пъпешка. Но той знаеше колко е трудно обичаш, след като вече си обичал веднъж. Странни тикви имат пъпешит ...

libertasanima

Prose » Others

2013-05-25T11:39:53+03:00 754 2

Скършен стих 🇧🇬

Урониха се дните от надежди,
и ти не пълниш моя лист,
посях в градината си прежди
и с тях оплетох скършен стих.
И ти си вплетен, но умираш ...

libertasanima

Poetry

2013-05-13T15:47:01+03:00 582

Силуети 🇧🇬

Oтвън, когато единствено силуета ми остане,
отпечатан на водата, извисяваш се от моста,
ще можеш ли тогава да останеш истински самотен,
за да чуеш друг потънал в самотата си?
Ние двама ще приклекнат нямо ...

libertasanima

Poetry » Other

2013-05-12T09:47:53+03:00 672

Село 🇧🇬

В туй забравено планинско село,
необходено почти от век,
непознало скоро песен
и не срещнало през път човек.
В туй село, обрасло от трънаци, ...

libertasanima

Poetry

2013-05-11T10:42:22+03:00 634 1

Свещено 🇧🇬

О, свещени телеса!
Един ли мъж е плакал за ребро?
Една жена ли плака за мъжа?
Един копнеж към временно тегло.
О, свещена простота! ...

libertasanima

Poetry » Philosophical

2013-04-23T22:49:30+03:00 657 2

Навярно 🇧🇬

Навярно верността мълчи,
невярно верен си ми ти.
Аз вярвам във уверени сълзи.
Водовъртежно времето върви.
... Твори творецът дълбини, ...

libertasanima

Poetry » Philosophical

2013-04-18T18:10:22+03:00 596

Не ме позна 🇧🇬

Ти не ме позна.
Роклята ми е свещено бяла.
В окото ми се стели тишина.
Пепел любовта ми е довяла.
Ти не ме позна. ...

libertasanima

Poetry

2013-04-17T14:39:40+03:00 545 1

Вчера 🇧🇬

Далечно е нашето вчера,
по-близко е нашето минало.
Живеем в старата ера
и чакаме нови открития.
Живеем с клепачи поробени, ...

libertasanima

Poetry

2013-04-12T16:02:03+03:00 518

Хаосът на очите ми 🇧🇬

Нима в хаоса на очите ми
намираш нещо привлекателно?
Нима в смеха и в сълзите ми
не намираш нищо отрицателно?
Нима си мислиш, че ще ме познаеш? ...

libertasanima

Poetry

2013-04-10T08:12:56+03:00 535

Лутане 🇧🇬

В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...

libertasanima

Poetry » Philosophical

2013-04-07T14:15:56+03:00 782 6

Тръгна ли си? 🇧🇬

Тръгна ли си вече,
други път ли хвана?
Странно е, защото
туй не е измяна.
Тръгна ли си, жалко. ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-04-06T18:38:16+03:00 785 1