libertasanima (Стела) - Works

С вкус на безкрайност 🇧🇬

От пепелищата ще се завърна.
Сто пъти ме изгори!
Аз пак ще те открия.
Ще опожаря очите ти
и ти ще ме проклинаш. ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-04-06T11:52:06+03:00 656

Закуска 🇧🇬

Закусих с на търпение трохите,
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса ...

libertasanima

Poetry

2013-04-02T20:36:35+03:00 479

Размяна 🇧🇬

Да си разменим страдание - Живот.
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...

libertasanima

Poetry » Philosophical

2013-03-31T16:37:38+03:00 626

* * * 🇧🇬

Ако можех да откъсна от сърцето си,
от ума си част от мойта плът.
И сложите ги чисти върху масата,
в ръцете ви, ако ги дадат,
ще можете ли с микроскопите ...

libertasanima

Poetry

2013-03-28T23:20:49+02:00 595

От край до край 🇧🇬

От край до край
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-03-22T21:32:15+02:00 623

Сватба 🇧🇬

Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с не ...

libertasanima

Prose » Short stories

2013-03-20T22:47:59+02:00 682

Дали да си отида 🇧🇬

Дали да си отида...
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична. ...

libertasanima

Poetry

2013-03-17T10:01:35+02:00 548

Буря от минало 🇧🇬

Пустинята слуша с безброй песъчинки,
заровили поглед във времето.
Пустинята слуша и топли с надеждата
на далечното минало семето.
Пустинята слуша с изострени върхове ...

libertasanima

Poetry

2013-03-15T21:56:12+02:00 504

Човешката тъга 🇧🇬

Една надежда -
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява, ...

libertasanima

Poetry

2013-03-14T23:01:41+02:00 609 2

Среща 🇧🇬

Среща
В нощ, изпълнена с шепот
той парадоксално гръмко заяви:
- Не погледът днес ми трябва,
не замислените ти безброй черти. ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-03-13T21:27:51+02:00 600

Ароматът на небето 🇧🇬

Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената ...

libertasanima

Poetry

2013-03-13T07:54:13+02:00 670 5

Жива ли е тя? 🇧🇬

Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-03-07T13:35:28+02:00 634 4

Безплътно 🇧🇬

Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...

libertasanima

Prose

2013-03-06T23:28:39+02:00 601 2

Тъга 🇧🇬

Тъга
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила. ...

libertasanima

Poetry

2013-03-06T07:55:02+02:00 542

Ясен 🇧🇬

Ясен
Събудена от сянката на ясен,
отворила очите си в листата,
снагата ми е в ствола тясен
и с клони търся небесата. ...

libertasanima

Poetry

2013-03-03T19:02:59+02:00 568 1

Мъж 🇧🇬

Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си ...

libertasanima

Poetry

2013-03-03T09:21:42+02:00 598

Далечна 🇧🇬

На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...

libertasanima

Poetry

2013-03-01T20:52:41+02:00 605 1

Пустиня 🇧🇬

Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.

libertasanima

Prose

2013-02-28T07:32:18+02:00 625

Аз 🇧🇬

Аз
Събирам полускъпоценни камъни,
а единствената ми кукла в оранжево плаче.
Като дете лекувах дърветата.
Лятото често играех на зарче. ...

libertasanima

Poetry » Other

2013-02-27T12:39:48+02:00 621 2

Не те познавам 🇧🇬

Не те познавам
Не те познавам...
Луната не грее за тебе
и моите коси не са те докосвали.
Може би само за миг... ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-02-26T11:28:23+02:00 618 1

Не вярвам 🇧🇬

Буреносен облак разпалва
нечовешки стремежи за власт,
не самарянин ръка ми подава,
а силното его на моя Аз.
Не намирам в Бога спасение, ...

libertasanima

Poetry » Philosophical

2013-02-24T19:31:29+02:00 647

Камък 🇧🇬

Под камък не расте тревата,
но камъкът магия крие.
Една-едничка светлината
от сламчици гнездо ще свие.
И вятърът ще донесе ...

libertasanima

Poetry

2013-02-24T00:19:19+02:00 500

С любов 🇧🇬

Протегна слънцето въздишка
върху дивите очи на стар човек
и сянка падна под окото, нишка
разплете своя силует.

libertasanima

Poetry

2013-02-22T16:09:52+02:00 598

С бастун 🇧🇬

От най-щастливите вселени,
прегърнати от звезден прах,
от хаоса и големите промени
трябваше да се родя и аз.
От черни дупки да се крия, ...

libertasanima

Poetry

2013-02-21T21:09:02+02:00 565

Луда 🇧🇬

На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...

libertasanima

Poetry

2013-02-21T09:16:20+02:00 551 2

Завинаги твоя 🇧🇬

И пиша, и мисля, и чувствам далечно
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-02-19T21:02:42+02:00 747 1 1

Пред Отца 🇧🇬

Днес в черно обляках аз свето тяло,
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного ...

libertasanima

Poetry

2013-02-18T00:21:40+02:00 539

Ако заплачеш 🇧🇬

Прочете в моите очи,
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...

libertasanima

Poetry » Other

2013-02-16T00:13:12+02:00 604 2

Смесено сляпо творчество 🇧🇬

Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...

libertasanima

Prose » Others

2013-02-15T21:55:47+02:00 639

Сродни 🇧🇬

На цялата безкрайност, която ти нарече миг,
на незабравените думи, нарекъл ги блестяща суета,
на всичкото и нищото, стоящо помежду ни.
Не на теб, на себе си усмихвам се сега.
На непокътнатите давещи от бяс вълни, ...

libertasanima

Poetry

2013-02-13T00:11:30+02:00 565

Перли 🇧🇬

"Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива."
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...

libertasanima

Prose » Novellas and novels

2013-02-10T18:34:09+02:00 700 2

Ето я 🇧🇬

Ето я... По тялото ù се стели воал от вода. Там, където пръстите ù докосват върховете на дърветата, се стичат заледени капки. Косата ù, пламнала от слънцето, обвива мокрото наметало и пара покрива лицето ù. Ето я... босите ù крака заледяват гората, животните мигом се крият в хралупите си. Ето я... о ...

libertasanima

Prose » Science fiction & fantasy

2013-02-06T17:48:06+02:00 643

Грях 🇧🇬

Блестяща тишина,
в миг шумен смях,
очи - звезди
и сладост в грях.
Два силуета, ...

libertasanima

Poetry » Love

2013-01-13T17:46:10+02:00 677

Не ми харесва 🇧🇬

Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, бе ...

libertasanima

Prose » Others

2013-01-10T12:34:04+02:00 673

Робот 🇧🇬

Глупави схеми за щастие,
механизъм, наречен живот.
Съдбата показва пристрастие,
човекът е станал робот!
Думи, изгубили смисъл, ...

libertasanima

Poetry » Other

2013-01-02T21:18:01+02:00 535

Щастие 🇧🇬

Намерих те и те изгубих в слама
и всички сламчици в душата скрих,
и търсих те, ала те няма,
и мислейки, извадих те в стих.

libertasanima

Poetry » Love

2013-01-01T19:18:42+02:00 804 2

Земя 🇧🇬

Самодивски танц на кръвта
над жарава от чисти зеници.
Пъстрата черга - нощта
и безкрайни, незнайни езици.
Гори от стрели и цветя, ...

libertasanima

Poetry » Other

2012-12-24T14:42:38+02:00 548 1

Душа 🇧🇬

И колко мъка има във нощта,
и колко радост има в свободата,
и колко пъти плаках за това,
че неразбрана е душата?!
И колко страх по пътя срещах, ...

libertasanima

Poetry » Other

2012-12-16T16:51:52+02:00 644

Пурпурно 🇧🇬

В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отно ...

libertasanima

Prose » Others

2012-12-14T16:36:20+02:00 669

Ние 🇧🇬

Ние не сме сами.
Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.
Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.
Ние не сме от тези, които бързат да п ...

libertasanima

Prose » Others

2012-12-12T20:02:51+02:00 831 1