madme
88 results
Платиха ми и тръгвам
да стисна върховете на пръстите ѝ
motherfuckers, wanna call her
даже не обувам дънките - трябва да съм бърз
захапвам я - точка, ключа и на път. ...
  798 
Тя беше принцеса,
танцуваща в нощта,
затворена в кръг от огън,
докосваща,
пламъка на... феникса. ...
  1089 
  1378 
  3000 
Вървейки из пътищата на света -
ненадейно или може би съдба -
срещнах изведнъж... любовта.
Посрещнах този миг... на страст
или може би - похотлива сласт - ...
  861 
  1485 
  2484 
  1426  10 
Цяла нощ сънувам деня,
а сутринта уморен посрещам
изгрева.
И така, почти до края на света,
чакам зората на падащата звезда ...
  1356 
ЕСЕ
“От човека зависи бъдещето на човека”
Всяко действие има своето следствие, така можем да обясним фразата “От човека зависи бъдещето на човека”, казана от Жан-Пол Сартр. Най-общо трябва да се замислим върху това как се влияе на обграждащия ни свят нашето съществуване, какви са моралните ни задълж ...
  10852 
слова от античността...
чудовищен смях...
слова, разкриващи
идентичността.
Аз... съм това, което е заложено ...
  980 
Плясъкът, огласяващ
огънатата ламарина под твоя труп,
алармата на смъртта,
да, това означава живота.
Последният полет, неволен... ...
  905 
Разказваме истории за онези дни, а замисляме ли се за забравените ни деди, за борбата и кръвта, потта и безконечна болка, пропити в сълзи са пътищата ни.
  759 
Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите ...
  897 
Солта по бузите щипе някак познато,
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата, ...
  1000 
Под моста чакам в самота да изгрее последната звезда, под моста чакам в самота първия лъч на изгрева. Увит в шал, тръпнещ в студа на твоята последна дума, играя самичък последната ръка от играта на нашата съдба. Градски светлини огряват мокрият асфалт… моя дом под моста. Не искам да чувствам, не иск ...
  753 
Глутницата отново е бясна
крещи дращи и вие
скъса оковите си
в главата ми.
Хаосът е природата ...
  701 
Заедно се скрихме от тежките капки есенен дъжд, ангелът в сърцето разпери крила и покри ни с плащът на нощта. Неизречена дума тихо се таеше в погледа, разлистваше страниците от албума на спомена. Ритъмът, с който дъждът барабани по сивия асфалт ми напомня как бях те нарекъл в съня си. Тихичко си тан ...
  769 
Облъчен от екрана
крещиш като малка
вкисната дебелана.
Виждам че в твойте
очи се прожектира ...
  784 
Блясък,блясък
с блясък пристига
отпътуващата нощна
пеперуда,
която с крясък дими ...
  919 
На пазара тя чака
сребърният звън
на капките нежен
алкохол.
Цялата облечена ...
  729 
Нека има на света само една мъничка звезда, която с името ти да назова в час на самота. Нека има на света стотици хиляди кралици на хубостта, но само теб бих нарекъл просто красота. Нека има на света, или вече има те в мен но чакам аз реален, силует от забравен спомен.
  713 
Зимата ще бъде студена
защо не дойдеш при мен
зимата ще бъде бяла
и красива ще изглежда
убийцата в снега. ...
  849 
Понякога когато плачем
и крещим наум,
от ярост и безсилие
от завързаните ни ръце,
и си мислим, ...
  738 
Лежи в канавка
и сънува розови
мечти,
продаде живота
за измислени ...
  1232 
Зелени,отпускащи
лъчи светлина
напускат бездиханното
тяло,
умряло в нощта. ...
  713 
От книжният квадрат излезнах черно бял, набързо овладях човшкият идеал. Моето детство сам нарисувах просто перфектен е думата с която те заинтересувах. Четеш с устни моята целувка, и после пак се връщам в книжният квадрат, твоя скъп плакат.
  642 
Седиш в твоята стая,
огряна от хорски мироглед
а аз гледам те отдолу
и цитирам се,
както давам обет. ...
  786 
Чакам в бялa стая,
човекът който
продаде света,
индианци танцуват
около пурпурен огън, ...
  808 
Изгорели дърва във формата
на пищящи пеперуди,
лабиринти притискащи
хищническата
форма на живот. ...
  697 
Ангели и мъртви,
от горе гледаха
топящите се върхове
на стоманените
окови. ...
  777 
Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите ...
  992 
Големи, черни петна катран откри доктора в моя - напук - дроб надран. Тялото в агония свиреше деветата симфония, И пак на пук цигара паля, на доктора пръст ще извадя, защото съм тук, за да живея, а не стерилен да вирея.
  763 
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст, ...
  774 
Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посокат ...
  799 
Понякога всеки плаче
понякога всеки го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи.
Понякога,в твоите ...
  788 
На тротоара заледен,
стоял един човек,
загледан, замечтан,
там, пред него,
една млада дама, ...
  824 
В прастарата нощ
с теб се скрихме,
капките алкохол
още по устните ми
влажнееха. ...
  970 
Добре дошли,
на улица “Амнезия”
на улицата където
сте писали нявга
поезия. ...
  710 
Всеимащи хора,
дайте ни миг
на сладост
дайте ни вашето
доверие. ...
  752 
Random works
: ??:??