MayaKoleva

62 results

Кой? 🇧🇬

Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Philosophical
608 2

Какво те прави силен човек 🇧🇬

Знаете ли? Силният човек също плаче, но...ето какво е силният човек за мен. Той не се страхува да покаже емоциите си, да изрази чувствата и вижданията си. Той може да разбира, да съчувства и прощава. Той вярва, че трудностите, през които е преминал го правят такъв, какъвто е. Силният човек не е чове ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose
783

Ние, хората 🇧🇬

Ние, хòрата, сме тъй ранени,
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Philosophical, Other
606

Едно лято разстояние 🇧🇬

-Хей, какво правиш?
-Какво правя ли? Нищо.
-Как така нищо?
-Ами ей така. Като гледам и ти не правиш нищо.
-Не, не е така. Аз мечтая. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose
707 2 5

Очите 🇧🇬

Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Philosophical
881 5 5

Тя и той 🇧🇬

Тя за него беше океанът,
той за нея - слънчевите дни.
Двамата решиха да избягат,
някъде далече и сам сами.
Тя гледаше звездите, но ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Love, Landscape, Philosophical
768 2

Когато сърцето ти се разбива 🇧🇬

Когато сърцето ти се разбива, как се усеща? То може да не се разбива за първи или втори, а за стотен пореден път...В един момент се стига дотам, че сълзите ти не са обилни и горещи, а студени...и се стичат бавно...Просто седиш, някъде изгубен в пространството, където нищо не съществува...и вече не м ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose
614

Изгубеното сърце 🇧🇬

Всичко започнало някъде там...където един изследовател загубил сърцето си...Така нареченият изследовател бил не по-малко мечтател. Неговото изгубено сърце чакало да бъде открито.
-Не мога да живея без сърце, как така ще живея без сърце, та това е невъзможно! Усещам го да тупти, но сякаш го няма...
И ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose » Short stories
1.2K 1

Тик-так, туп-туп... 🇧🇬

Сърцето ти бие учестено.
Усещаш сълзите в очите си.
Това си ти.
Това е твоята болка.
Това са твоите вътрешни гласове. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose
823 1 2

Нощна пеперуда 🇧🇬

Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical, Other
757

Творецът 🇧🇬

Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical, Other
785 3 6

Семето на живота 🇧🇬

Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose » Short stories
1.4K 5 10

Човешката уникалност 🇧🇬

Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Philosophical, Other
1.1K 5 7

Есе 1 🇧🇬

Тъй като всеки дава себе си на всички, той не се дава никому
В днешно време, в по-голямата част от времето хората са в движение, в бързане. Много често отделяме времето си на останалите, угаждаме им...Много често пренебрегваме себе си и се поставяме на заден план. Макар всеки ден околните да виждат ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Essays » Student essays, Social, Philosophical
2.1K 1 5

Ти 🇧🇬

Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Love, Philosophical
944 7

Докога в нощта ще чакаш сам? 🇧🇬

Пак стоиш във мрака, във нощта.
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical
707 1 5

Безсъние 🇧🇬

Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Philosophical, Other
678 3 12

Самотният гробар 🇧🇬

На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical, Other
974 4 4

Лятна вечер 🇧🇬

Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical, Other
1K 3 5

Морският пътник 🇧🇬

Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical
683 2 3

Лунно острие 🇧🇬

Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical, Other
725 2 3

Мечтана любов 🇧🇬

Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Love, Landscape, Philosophical, Other
758 2 2

Нощ 🇧🇬

На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Philosophical, Other
705

Емоции (стихотворения) 🇧🇬

1
Залези неизживени,
рози от буря съкрушени.
Пеперуди в прахта умрели,
брегове далечни и студени. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry
693

Аз 🇧🇬

Аз съм човекът, който ще слуша
музика сам, вървейки по дългия път.
Аз съм човекът, който ще се радва,
ще подксача, докато вали дъждът.
Аз съм човекът, който ще плаче, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry
707 2 1

Отвъд хоризонта 🇧🇬

Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, ся ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose » Short stories
742 2

Люлката, медальончето и пролетната надежда 🇧🇬

Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose » Short stories
1.4K 3

Защо все още страдам ли? 🇧🇬

Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Love, Other
746 1

Мазохист 🇧🇬

В собственото си сърце ножове един по един забивам.
Сълзи, носещи тъй много болка, лея, вместо да изтривам.
Разпада се пред мен света отново и отново, като стъкло.
И тез парчета остри сякаш забивам в мен едно по едно.
Аз ранявам се сама, безжалостно, със спомени, представи. ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry
827 2

Какво е да си жена? 🇧🇬

Да си жена е през
трудности да преминаваш,
но пак с усмивка и сила, след
тъгата, напред да продължаваш!
Да си жена е да даваш ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Other
1.3K 1

Нека простим! 🇧🇬

Нека простим!
Нека от гняв, омраза се освободим!
Нека простим!
Нека на чисто, напред продължим!
Нека простим! ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry
760 1 3

Родината 🇧🇬

Мила Родино, всеки българин
достоен в сърцето си те пази!
Мила Родино, недостоен е този,
който те подценява и мрази!
Мила Родино, рай си ти за тези, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry
672

Доброто 🇧🇬

Доброто е като малко
скъпоценно бисерче, зрънце.
Ала всъщност яркостта му дава
топлина на цяло сърце.
Доброто е магията, която всеки ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Philosophical, Other
912

Лампата 🇧🇬

Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose » Short stories
687 1 3

М 🇧🇬

Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Landscape, Other
877

Двама влюбени 🇧🇬

Когато птиците политат
в небето, обагрено в цветове,
двама влюбени гледат се
и сърцата им пеят в ритъма
на бриза, който идва от на ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry » Love, Landscape, Philosophical
1.2K 2

Пещерата 🇧🇬

Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Prose » Short stories
1.4K

Поетът 🇧🇬

Пишеш, пишеш,
а само ти
истински се
разбираш.
Думите понякога ...
MayaKoleva (Майчето)
MayaKoleva
Poetry
729 2 2