Ready_4_whatever (Филип Филипов) - Works

Зона на пълното щастие 🇧🇬

Зона на пълното щастие
Хората тук умират понякога.
Летище София, Терминал 2, Пристигане.
Едно от малкото места, на което сълзите не са тъжни.
Човеците тук са различни! ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-10-15T22:47:29+03:00 1.8K 3

За противопехотните мини 🇧🇬

За противопехотните мини
Сапьорите, казват, бъркат само веднъж...
Пиеш! На екс, задъхано, жадно, отчаяно.
Бързо живееш, бързо обичаш. Свикнал си да умираш мимоходом – по много пъти.
Безсмислено губиш време в обясняване на ненужностите си. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-10-04T20:01:18+03:00 1.4K 6

Пробуждането е само 🇧🇬

Пробуждането е само
Има някакъв особен чар да се будиш сам сутрин.
Подгонваш сънищата си, отваряйки леко очи.
Малките прашинки, танцуващи в пожара на изгрева те хипнотизират и издълбават усмивка на лицето ти.
Ставаш и поглеждаш през рамо. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-09-22T21:49:14+03:00 1.8K 5

Без Косвени Попадения 🇧🇬

Без Косвени Попадения
Мразя нощите, в които си лягам в единайсет и стоя буден до пет. От преумора мозъкът вече не може да се изключи. Електрическите импулси прескачащи в главата ми са толкова интензивни, че карат очите да блестят в мрака. И да търсят...
Разрушителен парадокс, породен от прекалено го ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-09-20T21:50:11+03:00 1.7K 1 6

На всичките ми НЕжени 🇧🇬

На всичките ми НЕжени
„Ако си дал на милата
от своето сърце.
Не си живял напразно!“
Иля Велчев ...

Ready_4_whatever

Essays

2013-09-17T23:25:02+03:00 1.6K 6

Спасявай се... поединично! 🇧🇬

Спасявай се... поединично!
... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-09-12T17:31:10+03:00 1.8K 10

Мемоарите на една сянка 🇧🇬

Мемоарите на една сянка
Сега сме поотделно щастливи.
Асиметрия на чувствата.
Прозрачността се превръща в матовост.
Правя си списъци. На нещата, които никога няма да се случат. Или са се случили вече. Не помня... ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-08-27T21:18:36+03:00 1.6K 9

Имунизиран от любов 🇧🇬

Имунизиран от любов
Пробуждам се като след много дълъг сън или хибернация.
Завръщам се от света на мъртвите.
Далечният космос.
Мрачен, студен, бездушен... ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-07-11T22:23:13+03:00 1.6K 3

„А утрините тук са тихи“ 🇧🇬

„А утрините тук са тихи“
Вездесъща тишина. Неделя сутрин – паркът е почти празен.
Малките стръкчета, все още тъмно зелени от нощната роса се събуждат, за да се сбият с новия ден.
Сядам на една пейка.
Сам! ...

Ready_4_whatever

Essays

2013-07-10T07:53:42+03:00 3K 10

Студенината в корема 🇧🇬

Студенината в корема
Антиутопия. Реалност. Същото е.
От силите ми е останал само прах.
И никъде не се усещам в къщи.
Освен в една несбъдната мечта. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-07-09T07:51:44+03:00 1.8K 2

Печалният образ на рицар 🇧🇬

Печалният образ на рицар
Залезът тихо умираше! Последна огнена въздишка и стон за живот - после черните облаци го задушиха.
Заваля. Копнежно-бързо, задъхано, небето отмиваше местопрестъплението.
Трептенията на неоновите светлини, пречупени от водните капки, пръскат дъги в хиляди посоки.
Всеки далече ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-07-07T12:10:35+03:00 1.5K 3

Вземам си думите назад 🇧🇬

Вземам си думите назад
- Революция! - крещеше множеството.
- Обесете ги!
- Като Левски ли?
- Не, като мръсни пирати! ...

Ready_4_whatever

Essays » Social

2013-04-02T15:13:45+03:00 1.5K 1

Черно 🇧🇬

Черно
Обезверихте ме.
Обездушихте, обезсърчихте!
Сега не ме търпите.
Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете. ...

Ready_4_whatever

Essays

2013-03-29T19:48:42+02:00 1.5K 1 6

За обувките, стигнали до края 🇧🇬

За обувките, стигнали до края
Изхабени от носене. Набити с прах, изгубили цвят и възраст.
Минали през всичко!
Изтъркани от завои и обръщания...
Та нали умните са казали, че ако се заседиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-03-24T10:09:21+02:00 1.6K 7

Преди употреба – прочетете листовката 🇧🇬

Преди употреба – прочетете листовката
Extreme ways are back again,
Extreme places I didn’t know,
I broke everything new again,
Everything that I’d owned… * ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-03-21T09:12:23+02:00 1.8K 3

Хората с фина душа умират млади 🇧🇬

Хората с фина душа умират млади
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-03-20T10:57:50+02:00 3.6K 1 6

Моно-лог 🇧🇬

Моно-лог
Хората рядко гледат в очите.
Неудобно е. А може и да ги е страх?
Не знам!
Когато имаш нужда от някого, от всеки, от когото и да е... него го няма. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2013-03-12T22:18:41+02:00 1.6K 1 3

Болката на едно събличане 🇧🇬

Болката на едно събличане
Падам бързо.
Много бързо!
Мишената е зададена, векторите – изчислени.
Свободно падане с примеси за самоирония. Не от Олимп, а направо от космоса! ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2012-07-07T10:40:32+03:00 2.1K 8

Смехът на лунните хора 🇧🇬

Смехът на лунните хора
Тъмно и хладно. Дълбоко и тъжно, смазващо с тежестта си бездушие.
Мрак!
Студът сковава крайниците. Ставите болят, тялото изтръпва. Кръвта се сгъстява, става като гел и с мъка се опитва да си пробие път през изтънелите вени.
Костите вибрират, стаили глуха болка в себе си. ...

Ready_4_whatever

Essays

2011-12-01T09:23:22+02:00 1.3K 1

Смъртта на клоуна 🇧🇬

Смъртта на клоуна
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2011-11-22T23:16:47+02:00 1.7K 2

Очите 🇧🇬

Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2011-09-27T11:46:20+03:00 2.8K 1 15

Графоманът 🇧🇬

Графоманът
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...

Ready_4_whatever

Essays

2011-03-15T18:52:36+02:00 1.8K 1 13

Утре не е обещано 🇧🇬

Утре не е обещано
Накацали по балконите, тъжните лица на сателитните чинии отразяваха скръбта на човеците обратно към земята.
Болезнено-незапомнящо се, сивият ден повтаряше себе си. Морето - спокойно, застинало в очакване, огледално копираше нищото отгоре.
Като изтребители, пикираха гълъбите и с пля ...

Ready_4_whatever

Essays

2011-01-12T16:27:59+02:00 2.3K 15

Следите на думите 🇧🇬

Следите на думите
Как призывный набат, прозвучали в ночи тяжело шаги,-
Значит, скоро и нам уходить и прощаться без слов.*
В.В.
Блясък на отразено злато. Тътен на тежки, медни камбани в нощта. ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-12-31T14:54:16+02:00 1.7K 6

Смърт през Декември 🇧🇬

Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2010-12-28T14:11:05+02:00 1.6K 1 8

Две стъпки до Рая 🇧🇬

Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2010-11-26T10:31:12+02:00 1.7K 1 8

Ти си моята лудост 🇧🇬

Ти си моята Лудост
Денят догаряше в полумрак.
Сенките се разбягваха пред краката ми, подплашени сякаш от звука на стъпките
Успях. Навреме!
Срещите ни никога не се променяха. Винаги вечер, все едно те е страх от хората... или от светлината. ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-11-19T13:26:01+02:00 2.4K 10

Смърт до поискване 🇧🇬

Смърт до поискване
Изгревът отскочи от черната черта на хоризонта.
Беше поръчков, личен.
Резервè!
Подпалени облаци се търкаляха по небосвода в опит да се загасят. За милисекунда светлината прогори очите ми, изпари сълзите. Стопи сърцето, изпепели душата. Изпепели... ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-05-04T10:24:15+03:00 1.7K 12

В памет на отсечените криле 🇧🇬

В памет на отсечените криле
Ако искаш да ме търсиш,
на летището ела...
Спри пред листа с разписания,
там с шрифт уголемен ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-04-06T22:55:12+03:00 1.8K 7

Когато свещите горят два пъти по-ярко... 🇧🇬

Когато свещите горят два пъти по-ярко...
De la nada sale el todo
Y el todo se hace nada.
Hay espirales de consejos,
miles mares de palabras, ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-04-01T23:45:49+03:00 1.5K 1 4

Погребах я! Съвсем наскоро 🇧🇬

Погребах я! Съвсем наскоро
And I’m grindin’ til I’m tired
They say "You ain’t grindin’ til you tired"
So I’m grindin’ with my eyes wide
Looking to find а way through the day ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-03-23T22:52:01+02:00 3.4K 4 12

За Трактора, Картофа и още нещо 🇧🇬

За Трактора, Картофа и още нещо
Внимание! Това не е художествено произведение или опит за самоирония. Това е вик (на автора) за помощ.
Отскоро свиря на грамофонната плоча на безработицата у нас. Тегаво и провлачено е!
Понеже сме в Евросъюза, акцизът на уискито скочи. Много! Вече не мога да си позвол ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-02-19T10:03:07+02:00 1.7K 9

Ангели, умрете! 🇧🇬

Ангели, умрете!
There's an angel, with a hand on my head
She say's I've got nothing to fear
She said: La illaha illa Allah
We all shine like stars ...

Ready_4_whatever

Essays

2010-02-11T23:08:03+02:00 1.7K 6

Личен архив 🇧🇬

Личен архив
... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи. ...

Ready_4_whatever

Essays » Others

2010-01-27T09:28:32+02:00 1.8K 6

Небето ми плаче 🇧🇬

Небето ми...
Staring at the world through my rearview
just looking back at the world, from another level
ya know what I mean?
Starin'...* ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2010-01-19T09:23:39+02:00 1.9K 9

Душата ми плаче за сняг 🇧🇬

Душата ми плаче за сняг
“Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.”
С. Цанев
Бяло. Бя-ло. Бял-о. ...

Ready_4_whatever

Essays

2009-11-05T22:21:00+02:00 2.4K 1 6

Балада за спрелите часовници 🇧🇬

Балада за спрелите часовници
Parla piu piano e nessuno sentira…
Ш-ш-ш-т...
Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. За последно! Замълчи!
Нека остане между нас. Нека остане в нас. ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2009-10-01T13:01:40+03:00 1.9K 3

Ампутация на душата 🇧🇬

Ампутация на душата
Здравей, мила!
Пращам ти писмото par avion.
Ще започна невъзпитано с баналното – къде, по дяволите, си сега? Само една малка операцийка, казаха. А такава разлика! Все едно се образува голямо празно пространство, някъде непосредствено над корема. Но не като дупките по пътищата. Ня ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2009-08-04T22:42:39+03:00 3K 9

Само да не бях гладен 🇧🇬

Беше неделя.
Последната от месеца – топла, но не гореща. 28,2 градуса, пак по-добре от 42. Сянката от дърветата застилаше зелената тишина наоколо.
Гледам насъбралия се народ и ме задавя смях – все едно съм се напушил. Малко невъзпитано от моя страна. До днес нямах представа, че познавам толкова мног ...

Ready_4_whatever

Essays

2009-07-28T00:11:14+03:00 1.7K 7

Защо ли, апропо? 🇧🇬

Защо ли, апропо?
Тъмно е. Само някакви приглушени звуци се чуват от време на време. Влажно е, много влажно... задушавам се....
Светлина. Малка смърт.
Глътка въздух и няк’ъв изпосняк ме пляска по гърба. Плач.
И така – родих се... ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2009-06-03T01:03:01+03:00 2.1K 9