thedac
864 results
Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза. ...
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза. ...
522
Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ...
327
1
Обикновеният български гражданин е много, много изморен, защото е жестоко разпънат на кръст между данъци и такси, между остри физически болки и крещяща липса на човешко отношение, а разорената му душевна вселена плахо се лута по голите стърнища на залязващата вяра, че утре нещо ще се промени.
331
1
Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ...
327
1
Спи бездомникът до Billa и сърцето го боли.
Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
Той по пладне ще засвири в едноока самота,
без площадни панаири, сам в потока на света.
Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...
Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
Той по пладне ще засвири в едноока самота,
без площадни панаири, сам в потока на света.
Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...
417
3
3
Хубаво е да вярваш, защото всичко хубаво се появява в резултат на вярата.
329
1
Аз отворих светли двери
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.
Може и да е химера, ...
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.
Може и да е химера, ...
357
2
В изпъстрения с магнетичност Велико Търново неуморно блещукащите градски светлини протягат длани към едни по-добри бъднини и излагат на показ природната красота, оставила импозантна следа в стаите на паметта, където небето все още е друм за мечтатели.
369
2
1
Посети ли различни места,
нетипични за нашето време?
Аз възпрях се на тази земя...
Любовта ли сега ще ме вземе?
Без крила накъде полетя? ...
нетипични за нашето време?
Аз възпрях се на тази земя...
Любовта ли сега ще ме вземе?
Без крила накъде полетя? ...
562
Котки в залеза танцуват и в авлѝя се тълпят,
лодки въз вълните плуват и далеко се топят.
Гарван грачи, хора крачат и умора ги гори...
Пак ли плачем до палача на погубени мечти?
Диви дюни се усмихват, те видели са света. ...
лодки въз вълните плуват и далеко се топят.
Гарван грачи, хора крачат и умора ги гори...
Пак ли плачем до палача на погубени мечти?
Диви дюни се усмихват, те видели са света. ...
437
1
4
Жените са цветята на реалността, грижовно поливани от майстор, роден под щастлива звезда и дарен с възможността да живее вечно.
404
1
Когато човечността не се появява, личността загрубява.
380
1
2
Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот.
352
Над реки и над полета, скрили есенни листа –
в град творили две момчета за човешката съдба.
Този свят е тъй огромен и се движи все напред!
Ще харижа нежен спомен и ще литна към Тибет.
Любовта какво ли струва и дели ли се надве? ...
в град творили две момчета за човешката съдба.
Този свят е тъй огромен и се движи все напред!
Ще харижа нежен спомен и ще литна към Тибет.
Любовта какво ли струва и дели ли се надве? ...
237
1
2
Независимо че живееш в едноцветния свят на вечно заетите възрастни, трябва да умееш да отправяш любопитен поглед към розовата вселена на искрено усмихващите се деца, за да си припомниш, че хвърчилото и пролетта са те карали да вярваш в чудеса.
361
3
1
282
1
1
Вървим по хубав път –
и няма как да ни възпрат.
Нека всички разберат,
че светът ни ще е кът.
Строим любов с очи – ...
и няма как да ни възпрат.
Нека всички разберат,
че светът ни ще е кът.
Строим любов с очи – ...
258
1
2
На Трявна ни махат деца.
Засмени са тези лица.
Наблизо се лее река.
Какво ли ни чака сега?
Славейков родил се е там. ...
Засмени са тези лица.
Наблизо се лее река.
Какво ли ни чака сега?
Славейков родил се е там. ...
441
1
4
Аз видях и околния свят,
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?
Аз градих за години напред – ...
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?
Аз градих за години напред – ...
311
3
2
Защо да те боли за старите „приятели“?
Обичаше ги ти. Разбра, че са предатели.
Помагаше им пръв. Бедите им изпиваше.
Животът е такъв. Следите ви изтриваше.
Забравяше кога сърцето ти ранили са. ...
Обичаше ги ти. Разбра, че са предатели.
Помагаше им пръв. Бедите им изпиваше.
Животът е такъв. Следите ви изтриваше.
Забравяше кога сърцето ти ранили са. ...
403
1
3
Защо ли са ти многото парѝ?
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди...
Човек ли ще си ти, ако робуваш?
Душата уморена е, нали? ...
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди...
Човек ли ще си ти, ако робуваш?
Душата уморена е, нали? ...
372
1
3
Скалите разбиват вълните,
момичета плитки плетат,
морето фучи и излива
пенливи води на брега.
Навярно си чувал щурците ...
момичета плитки плетат,
морето фучи и излива
пенливи води на брега.
Навярно си чувал щурците ...
344
4
Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя. ...
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя. ...
369
4
4
Един младеж решил да поработи,
понесъл на гърба си той багаж,
отдал се на копнежа за банкноти:
и ето – беж към източния плаж.
Заминал за пари – да ги събира, ...
понесъл на гърба си той багаж,
отдал се на копнежа за банкноти:
и ето – беж към източния плаж.
Заминал за пари – да ги събира, ...
288
2
4
Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...
350
2
5
Нова пътека намерихме,
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите, ...
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите, ...
261
2
1
Щърко хвърка над полѐта, над морета и реки,
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.
Трябва малките да храни, ред е нужен за това. ...
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.
Трябва малките да храни, ред е нужен за това. ...
318
2
3
Отново прописах в сърдита неделя.
Готовото слово в игра ме спечели.
Почивам и грея в панелната стая,
мечтая за нея и спомени вая.
Къде ли сега е момичето мое? ...
Готовото слово в игра ме спечели.
Почивам и грея в панелната стая,
мечтая за нея и спомени вая.
Къде ли сега е момичето мое? ...
285
2
1
> Accidit in puncto, quod non contigit in anno.
>
> (В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.)
>
> Лат. сентенция ...
>
> (В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.)
>
> Лат. сентенция ...
333
2
2
Сега е нощ и залезът кърви,
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,
когато денем първите лъчи ...
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,
когато денем първите лъчи ...
248
2
6
Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя. ...
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя. ...
327
1
4
– Иде нашата комбайна! –
гордо рече баба Райна.
Скокна слабата старуха,
тропна, сякаш, че е глуха.
– Жътва блага по полята! ...
гордо рече баба Райна.
Скокна слабата старуха,
тропна, сякаш, че е глуха.
– Жътва блага по полята! ...
481
5
Светът се разви,
и сам се затри –
в нелепи лъжи
и слепи вражди.
Играем игри. ...
и сам се затри –
в нелепи лъжи
и слепи вражди.
Играем игри. ...
298
2
> „Impara l’arte e mettila da parte“
> „Първо изучи занаята, а после го отхвърли“
Страх. Стъкла. Грях. Тела.
Прах. Сърца. Шах. Ръка.
Кът. Слова. Плът. Жена. ...
> „Първо изучи занаята, а после го отхвърли“
Страх. Стъкла. Грях. Тела.
Прах. Сърца. Шах. Ръка.
Кът. Слова. Плът. Жена. ...
702
2
6
Ще запея в нощта и ще плача!
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!
Изведнъж се изгубих по друмите, ...
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!
Изведнъж се изгубих по друмите, ...
421
2
3
Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...
326
1
3
Стая... Зная –
път към безкрая е.
Аз съм изваян,
тих и потаен.
На спомен ухае, ...
път към безкрая е.
Аз съм изваян,
тих и потаен.
На спомен ухае, ...
391
5
4
Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...
331
2
2
Стоплѝ ми ръцете с ръцете си!
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?
Следите са лава. Отивай си… ...
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?
Следите са лава. Отивай си… ...
161
2
3
Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
Животът не избира на конкурс. ...
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
Животът не избира на конкурс. ...
309
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
